Здраве, тонус и смяна на времето

Пролетта вече настъпи. А в неделя се преминава от зимно към лятно часово време. В унисон с промените в метеорологичните условия се изменя и биологичният ни часовник. С новото време настъпват фини промени в човешкия организъм, кореспондиращи с физичните промени на околната среда.
 
Някои хора са по-чувствителни към физичните параметри на променящата се среда като елекромагнитно поле, увеличаваща се осветеност и продължителност на светлата част от денонощието. Тази сензитивност към промяната е еволюционно ехо, напомнящо на хората, че са част от природата.
 
Основните състояния, асоциирани с метеорологичната и часова смяна през пролетта са пролетната умора (треска) и повишаването на честотата на рецидивите на клъстерно главоболие. Тези промени във функционирането на организма не се определят като заболявания. Редица учени дори отричат съществуването на каквато и да е неразположеност, обвързана конкретно със смяната на времето.
 
В основата на разбирането на пролетната умора стои обяснението на физиологичното действие на светлината. Светлината активира различни пътища в човешкия мозък. Един от тях е този, обвързан с биологичния (циркаден) ритъм. Светлинното дразнене на рецепторите в ретината пуска в ход специфична нервна верига. Тя завършва с отделянето на серотонин в епифизата и потискане по този начин на секрецията на мелатонин от тази мозъчна ендокринна жлеза.
 
Липсата на светлинно дразнене нощно време разхлабва серотониновия контрол върху епифизата. Резултатът е повишена секреция на мелатонин, който синхронизира биологичния ритъм на организма с промените в околната среда, в частност настъпването на нощта. В този ред на мисли, мелатонинът е медиаторът на нощния физиологичен сън.
 
По време на есенно-зимния период нивото на осветеност и продължителността на деня са редуцирани в сравнение с останалата част от годината. Този физичен факт предизвиква фина пренастройка на регулаторните процеси по отношение на светлината в мозъка. Наблюдава се относително леко превалиране на мелатонина над серотонина, което предизвиква сънливост, умора и може да отключи рецидив на т. нар. сезонни афективни разстройства (напр. зимна депресия).
 
Разбира се, не при всеки се наблюдават оплаквания от смяната на времето, защото става въпрос за съвсем дискретни промени, които повечето хора могат да компенсират, дори без да ги забележат.
 
Причината да се увеличава умората с приближаването на пролетта е изчерването на компенсаторните възможности за поддържане на достатъчно високо серотониново ниво в мозъка при някои хора. Това води до превалиране на мелатонина, повишаване на сънливостта и раздразнителността, намаляване на концентрацията, липса на апетит и чувство за отпадналост.

Ето как, логично се стига до физиологичната полза от преминаването от зимно към лятно часово време. По този начин се увеличава продължителността на светлата част от активното ежедневие. Това възстановява серотониновия контрол върху мелатониновата секреция и хармонизира човешкия мозък с възраждащата се природа.
 
Според други учени пролетната умора се придружава и от други физиологични хормонални промени. Каквото и да се случва обаче, очевидно става въпрос за балансиране на човешкия организъм с динамиката на факторите на средата.
 
От друга страна, по-ранното ставане изисква друг вид пренастройка, изразяваща се в по-ранно лягане, за да се запази здравословното количество сън. Тази пренастройка невинаги е толкова лесно и бързо постижима и при някои хора се придружава от рецидиви на т. нар. клъстърно главоболие. Разстройството на хигиената на съня може да е съдействащ фактор в отключването на рецидив на такъв тип главоболие, но не и да го предизвика самостоятелно!
 
Като основни причини за пролетните рецидиви на клъстърно главоболие учените посочват, предизвиканият от смяната на часовото време стресов дисбаланс във фазите на съня и/или намаляване на неговата продължителност. Отново се касае за временна дисхармония, стабилизирането на която е интеграл от индивидуални характеристики.
 
В обобщение, може да се каже, че човекът е в неразривна връзка със заобикалящата го среда. Динамиката е сред основните отличителни черти на живата природа. Динамиката във физиологичните процеси е отражение на изискванията на живота. В този ред на мисли, пролетната умора единствено ни напомня за нашата изначална връзка с природата!

Източник: puls.bg