Роджър Федерер - за мотивацията, целите, рекордите и перфектния играч

Как намира мотивация за продължава да се състезава на най-високо ниво, след като е спечелил всичко? Интересува ли го рекорда на Джими Конърс или Олимпиадата в Токио? Какъв съвет би дал на Александър Зверев, какво го ядосва и как си представя перфектния тенис играч?

На всички тези въпроси отговаря носителят на 20 титли от Големия шлем Роджър Федерер в интервю за германското издание "Tennis Magazine", което ви предлагаме със съвсем кратки съкращения. 

- Роджър, счупил си доста рекорди. Интересуваш ли се от още такива? Например, рекордът на Джими Конърс за общ брой титли и победи?

- Или ще се случи, или няма да стане. Ако това беше основната ми цел, щях да играя много повече по-малки турнири от категория ATP 250 и ATP 500 надпревари и само понякога "Мастърс".  Ако успея да спечеля повече турнири, това ще се дължи на факта, че съм играл дълго и успешно. Иначе няма как да постигнеш тези успехи. Но честно казано, не съм толкова изкушен от рекордите в момента. Те идват от само себе си - както рекордът за най-възрастен №1.

- Колко дълго продължава радостта от титла като тази от Australian Open през 2018-та година?

- През миналата година продължи доста дълго. Всъщност - от Австралия до Уимбълдън. И след това от Уимбълдън до Австралия отново. Разбира се, нуждаех се и от победите в Хале, Индиън Уелс, Маями, Шанхай и Базел, които ми помогнаха да остана на тази победна вълна. Отивайки в Мелбърн, проверих ситуацията относно върха в ранглистата, докато през миналата година мислех по-скоро дали ще бъда възстановен от контузията. Сега беше различно и определях програмата си спрямо семейството. Знаех, че Мирка няма да може да бъде с мен в Ротердам, може би и в Дубай. Преценявам колко дни ще бъда далеч от децата и доколко мога да балансирам. Ако нещата се развият добре, както в Ротердам, това е чудесно.

- Мислиш ли за игрите в Токио през 2020-та година?

- Това не е нещо, което вече е в главата ми. Не е същото, както относно Игрите в Лондон и Рио. Ако достигна до ситуация, в която трябва да решавам дали да играя или не - това е чудесно. Хората си мислеха, че ще се откажа преди 2012-та година. Същото беше и в Рио. Успях да покажа на хората, че мога да играя дълго. Но не искам отново да мисля за след две години и половина. Би могло да играя там и би било хубаво, но не мисля за това на този етап.

- Бившият ти треньор Едберг завърши кариерата си с нещо като прощална година. Би ли могъл и ти да направиш това?

- Не бих казал. Стефан дори ме посъветва да не го правя. Не искате да се сбогувате с всеки турнир цяла една година. Още на четвъртия си казваш: "Господи, отново ли" и след това чуваш една и съща реч отново и отново. Разбирам идеята, но мисля, че той беше тотално изтощен след това и не беше много забавно. Освен това, Стефан беше доста по-млад от мен.

- Какъв е твоят ключ към успеха?

- Желанието да се подобрявам, да бъдеш смирен и да знаеш, че можеш да се представиш и по-добре. В същото време трябва да мислиш позитивно и да бъдеш честен със себе си. Вродената ми борбеност в мачовете и тренировките също ми е донесла много победи.

- Когато си спечелил толкова много, колкото теб, успяваш ли да си зададеш нови цели?

- Да, винаги. Знаеш какво е възможно, познаваш слабостите и силните си страни. Не е проблем отново и отново да си поставяш цели.

- Атракцията ли е това, заради което още играеш? Да играеш пред 15 000 зрители ли е това, което в най-голяма степен те кара да искаш още?

- Не може да бъде посочено само едно нещо. Има по малко то всичко. За мен например беше мотивация да си докажа, че 15 години след първата ми титла от Големия шлем, мога да спечеля такава отново. Имам усещането, че днес играя различно, отколкото преди 3 или 4 години. Искам да видя колко мога да се развия. След контузията трябваше да променя подхода, за да направя следващата стъпка. През годините винаги съм получавал нови идеи от моите треньори. Включвам ги отново и отново, а освен това трябва да съобразявам всичко това със семейството си, което също е много интересно. Освен това има големи победи, над топ играчи, титлите, подготовката за Уимбълдън и големите турнири, които все още са много важни за мен. Играя по-малко турнири, им поставям приоритет. Освен това е важно да се забавлявам на тренировки. Все още обичам да тренирам.

- След контузията през 2016-та година имаше ли съмнения, че отново ще успееш да достигнеш най-високото си ниво?

- Да, това е напълно нормално. Никога не знаеш какво ще се случи след една операция. Независимо колко малка или голяма е процедурата, винаги има риск. Трябва да си търпелив, да вярваш на своя екип и на целия процес. За мен това беше интересно време, научих доста за себе си. Разбира се, съмненията бяха част от това. Знаех, че със сигурност отново ще участвам в турнири. Не съм се страхувал, че никога повече няма да играя тенис. Но въпросът беше - колко дълго ще мога да продължа? Когато взех решението да почивам шест месеца вече бях почувствал, че е време. Но знаех, че някой ден ще съм на 100% отново. Затова бях в добро настроение на духа.

- Намали ли теглото си в резултат от контузията? Изглеждаш по-слаб, отколкото преди две години.

- Благодаря за комплимента! Не съм гледал изрично килограмите си. Но мисля, че лицето ми отслабна малко. Когато бяха на 20, имах бебешко лице. Постепенно през годините придобиваш по-характерни черти на лицето. Но е вярно, че ако не можеш да тренираш и играеш много, трябва да внимаваш какво ядеш. През 2009-та година, когато имах проблеми с контузия, бях качил три килограма, но реагирах бързо.

- Още малко относно семейството: как играеш тенис на пет континента, с четири деца и съпруга, всичко това заедно?

- Чрез добра комуникация и организация с моята съпруга и отбора ми. Докато децата ми се чувстват добре, няма за какво да се притеснявам. Разбира се, в началото бяхме притеснени как да пътуваме с близнаците в тура. А след това имахме още дни близнаци. Но успяваме да се справим добре и пътуваме заедно. Освен това играя по-малко, а понякога пътувам и сам. Прекарахме месец заедно в Дубай, месец в Австралия, месец в Швейцария и след това месец в САЩ. След това сме в Европа няколко месеца. Това дори не звучи толкова брутално, колкото си мислите. Трябва да имаш добра организация и да мислиш не само за себе си, но и за семейството. Ние сме много отворени и честни един с друг.

- Какво можеш да научиш от децата си?

- Децата разсъждават различно от възрастните и са много праволинейни и логични. Ние понякога сме твърде сложни. Децата те връщат на земята и те карат да се почувстваш по-млад. Като баща се връщаш в своето детство и научаваш доста за себе си. Също така съм впечатлен от това, което вече знаят, това са много хубави моменти.

- Какво те ядосва?

- Децата непрекъснато се бият и не те слушат колкото и да им повтаряш. Понякога това е изнервящо. Разбира се, когато съм на корта, се дразня когато направя грешка. На тренировки всъщност е по-дразнещо. Но аз вече съм по-спокоен и позитивен.

- Общественото внимание вече е насочено все повече към турнирите от Големия шлем. Как оценяваш това развитие?

- Винаги съм се опитвал донякъде да се противопоставям на това. Мисля, че това започва с Пийт Сампрас, който искаше рекорда за титли от Големия шлем и ясно го заяваваше. Това повдигна статуса на турнирите от шлема. Но Сампрас не говореше от името на всички, а най-вече за себе си. Аз винаги съм твърдял, че турнирите от Големия шлем са прекрасни, но това не важи само за 4 турнира от близо 20, които играя през годината. Имам специални връзки с много други турнири. Жалко е, ако пресата смята, че има само четири турнира през сезона. Винаги съм казвал, че турнирът в Хале не е просто подготовка за Уимбълдън, нито Синсинати е обикновена подготовка за US Open. Не бих искал да гледам на другите турнири по този начин. Днес всички отиват в Австралия, всички играят на трева, на клей и на твърди кортове. Но преди не беше така.

- Има ли правила на играта, които би променил?

- Не виждам причини за големи промени. Имаме правилото 1-5-1 в Австралия - когато пристигнем на корта, имаме 1 минута да жребия, пет минути за разгрявка и още 1 минута за сервиси. Това е малка промяна за играчите, но за зрителите е добре, защото знаят, че има 7 минути до началото на мача. Обичам тези малки промени. Същевременно бих се изненадал, ако например се приеме правило да не се свири докосване на мрежата при сервис. Бях много впечатлен на младежкия "Мастърс" в Милано от "хоукай"-а в реално време. Но не знам какво ще се случи, ако системата не работи? Бих искал в тениса да се събират повече данни и статистики. Погледнете американските спортове - там събират какви ли не данни. В тениса сме малко изостанали, макар че бяха направени много подобрения в това отношение.

- Александър Зверев направи голям пробив миналата година. Но в турнирите от Големия шлем беше далеч от очакванията. Имате ли съвет за него?

- Имам усещането си, че си поставя твърде високи цели. Той влиза в турнира и си мисли: "Може би трябва да спечеля титлата, след като вдигнах трофеите в Рим и Монрел". Това е нормално и логично мислене, но ако си на финал, а не във втори кръг и трябва да спасяваш точки за пробив. Мислиш прекалено напред в главата си, вместо да се концентрираш върху следващата точка. Имах същия проблем в началото на своята кариера. Губех в първи кръг на Уимбълдън и в Париж, докато не разбрах, че трябва да мисля стъпка по стъпка, гейм по гейм, точка по точка. Можеш да мечтаеш, но психически не трябва да бъдеш някъде, където не си реалността все още. Саша ще осъзнае това, защото е млад и много интелигентен играч. Трябва да открие друг психологичен подход. Но не мисля, че това ще е дългосрочен проблем.

- Ако можеше да изобретиш перфектният тенис играч, как ще изглежда той?

- Ще започнем с много добър сервис - като Джон Иснър, Иво Карлович или Пийт Сампрас, когато сервираше под напрежение. Относно форхенда бих взел този на играчи, които могат да генерират сила много бързо - например Надал, Фернандо Гонзалес или Джеймс Блейк. Относно играта с крака бих избрал Новак Джокович. За ретура - мисля си за играчи като Андре Агаси и Давид Налбандиян. В момента - бих казал Нишикори и Гофен. Дори Джокович, който взима топката по-късно, но връща почти всичко. Относно бекхенда, бих посочил Налбандиян, но също така играчи като Марат Сафин и Стан Вавринка. Липсва ли нещо? О, да - волетата. Ще посоча Едберг, Пат Рафтър и Тим Хенман.

- Не пропусна ли себе си?

- Бих посочил и себе си, но не бих имал шанс срещу такъв перфектен играч!