Инвестицията в тенис клубовете е голяма и се връща бавно

За някои тенисът може да е просто спорт, но за други той е и бизнес. Също както в самия спорт обаче и в тенис бизнеса се пробива трудно и още по-трудно се печели. Мениджърите на някои от водещите тенис клубове в България са категорични – стартовата инвестиция е в милиони левове и се възвръща изключително бавно.

Основните източници на приходи са от спонсорите на турнири и таксата, която плащат членовете на клуба. Базите разчитат и на субсидии от държавата, а някои се опитват да си осигурят и европейско финансиране. Само от тенис обаче им е трудно да се издържат и затова в повечето случаи се предлагат и възможности за други спортни дейности. Все пак обаче мениджърите са доволни, че въпреки кризата броят на посетителите в тенис клубовете не е спаднал, а напротив – остава сравнително стабилен.

Трудното начало

Да създадеш и „отгледаш” тенис клуб не е лесно. И въпреки това броят на клубовете в страната, които са членове на Българската федерация по тенис (БФТ), никак не е малък – 110.  Собствениците избягват темата „инвестиции”, но по неофициални данни минималното вложение е около половин милиона лева. Обикновено се стартира и с банкови заеми, но дори и получаването им не е лесно. „Трудно получихме кредит заради бавната възвращаемост от спортната дейност”, разказва за началото на тенис бизнеса си Юлия Берберян, собственик на тенис клуб „Малееви”. Тя отбелязва, че връщането на заема не е било лесно, но въпреки това са успели да се спазят сроковете. Според нея сериозна роля в този успех са имали и допълнителните услуги, които предлага клубът. „Без тях сроковете за връщане на кредита щяха да бъдат доста по-големи”, казва Берберян.

Повече разнообразие, по-стабилни приходи

Действително голяма част от тенис клубовете в страната залагат на комбинация тенис плюс други спортове, за да може да си гарантират по-стабилни и постоянни приходи. В „Малееви” например предлагат не само тенис на корт на открито и закрито, но и скуош, тае бо, народни танци, както и SPA процедури. Друг от големите столични клубове е „Дема”, където на територията на комплекса може да се тренира фитнес и аеробика, да се ползва солариум, сауна и други екстри. На практика почти няма клуб, който да е изцяло, само и единствено за тенис. „Бизнесът с тенис в България е доста труден. Почти всички приходи, които се получават, отиват за покриване на разходите, особено през зимния сезон”, коментира и Борислав Георгиев, управител на тенис клуб „Лозенец 2000”.

Спонсори на турнири

И държавните, и частните клубове могат да печелят добре от организирането на турнири, разказват мениджърите им. Колкото по-популярни и посещавани са турнирите, толкова повече спонсори може да бъдат привлечени. От рекламното им присъствие на кортовете, което в някои случаи не е само по време на турнир, а и извън него, тенис клубовете си осигуряват добри приходи. Сред най-големите спонсори в България е например компанията за производство и търговия на бутилирана вода и напитки „Девин”. Тя е и генерален спонсор на БФТ вече трета година. „Девин” и друга компания с отношение към тениса – „Карлсберг България”, дори са инициатори на собствени турнири. Сред спонсорите обикновено са банкови и застрахователни компании, производители на алкохолни и безалкохолни напитки и др.

Помощ от държавата

Държавата предвижда финансова подкрепа за всички клубове – независимо как се финансират, но за съжаление е твърде малка, коментират собствениците на спортни бази. Всяка година БФТ изготвя класация на клубовете, като ги степенува по успехи и постижения. Мястото на клуба в ранглистата определя и сумата, която той ще получи. За 2010 година на първо място е ТК „Левски” София. Неговите 2236 точки му носят около 11 000 лева. Тази сума обаче никак не е достатъчна за покриването на разходите на клуба, за да може той да бъде печеливш, коментира неговият президент Явор Цаков. „Имаме много силен любителски аматьорски тенис клуб. Той е основният финансов гръб. Около 70 души финансират клуба чрез своя членски внос”, казва Цаков.

Въпреки трудната финансова ситуация и много пречки, тенис клубовете са получили обещание, че може и да се стигне до увеличаване на субсидията от държавата. Според Явор Цаков Министерството на младежта и спорта е осъзнало, че е важно да се подкрепят не само федерациите, но и самите клубове.

Възможност за евросубсидии

Тенис клуб „Левски”, който е най-старият спортен център у нас, е обновил базата и благодарение на субсидии по проекта „Красива България”. „Две години поред успяхме да получим участие в тази програма и по този начин обновихме клуба – трибуни, ремонт на кортове и съблекални”, казва Цаков. Спецификата по финансирането по проекта е, че спортният комплекс трябва да осигури половината от определената сума. В конкретния случай клубът получава от „Красива България” 120 000 лева през двете години и също толкова осигурява за собствена сметка.

Верни фенове

Тенис бизнесът може и да е труден, но поне има верни фенове. Въпреки кризата интересът към тениса бе сравнително слабо повлиян, коментират мениджърите на тенис клубовете.  Едно от обясненията е, че този спорт не е евтино удоволствие и се практикува предимно от хора с добро финансово състояние, които са били и по-малко засегнати от кризата. Което означава, че макар и труден, този бизнес може да бъде и доста успешен.

Материал на Ивана Петрова, в-к „Пари”