Федерер - най-добрият за всички времена

"Индипендънт" – 26 юни 2008 г.


Изминаха две десетилетия откакто Стефан Едберг и Борис Бекер през 1988 година изиграха първия от техните три поредни финала на “Уимбълдън”. Оттогава тенисът се промени много. Тактиката “сервис-воле” вече е история. Тенисистите, играещи в този стил след ерата на Джон Макенроу, са на изчезване. Те бяха няколко преди отказването от спорта на Тим Хенмън. След неговото оттегляне такива тенисисти са огромна рядкост в елита на играта.

Защо това се случи толкова бързо? Под натиска за незабавни успехи. Ние живеем в общество на “трябва да имам” и “знам как”. Ние искаме деца, които да са брилянтни тенисисти на осем години и напълно завършени играчи докато достигнат юношеска възраст. Аз знам тези неща, защото аз - може би повече от всеки друг след 50 години треньорска кариера, от малки деца до шампиони на турнири от “Големия шлем” - ги виждам всеки ден. Нетърпеливи и амбициозни родители питат: “Защо малкият Джими вече не е шампион до 12-годишна възраст”. Малкият Боби е шампион до 14-годишна възраст и родителите на малкия Томи искат същото. Те и ние, като общество, и спортни фенове, искаме шампиони на 16, 17, 18 години. Ние изискваме бърз успех. Вече не е достатъчно за много хора да им кажеш: “Ти няма да видиш резултатите от работата, преди да навършиш 17 или 18”.

Факт е, че развитието на тенисист, играещ “сервис-воле”, изисква три или четири години повече. Хенмън се разви като тенисист сравнително късно и той не е типичен пример. Нетърпението е още една причина за залеза на играта “сервис-воле”. Аз не давам оценки за това, дали е добре или не е, а просто показвам причините.

Друга причина е и това, че ретурите (връщането) на сервисите се подобриха драматично. Това се дължи отчасти на факта, че професионалните тенисисти в днешно време са по-големи, по-силни физически, по-тренирани, по-атлетични, и отчасти поради промените в технологията на ракетите и техния размер. Ако ретурите са по-добри, то есенцията на играта “сервис-воле” - да достигнеш бързо до мрежата и да засечеш ретура - практически се неутрализира.
Тревата също се промени и въпреки, че това покритие запазва своята уникалност, вече е по-близко до твърдите кортове. В днешно време топката подскача по-високо и има по-голяма хомогенност на покритието от преди.
Съществува и фактът, че топ тенисистите играят все по-малко мачове на двойки. Дали това зависи от трудността от намиране на партньор или е защото имат нужда да използват времето, за да достигнат по-високи стандарти в индивидуалните срещи, е без значение, но е факт. Ако не играеш на двойки обаче, как ще се научиш да изпълняваш добри волета?

Така че играта се промени. Аз обаче се надявам, че Роджър Федерер - който може да играе “сервис-воле”, когато му се налага - ще успее в най-голямото предизвикателство в своята кариера и ще спечели шеста последователна титла на “Уимбълдън”. Повече от всякога неговата репутация е поставена под натиск. Не като великолепен тенисист или забележителен шампион, това е извън всякакви съмнения. Под съмнение и натиск е поставен статутът му на “най-добър за всички времена”. Преди време аз казах, че той е “най-добрият за всички времена” и държа на думите си. Ако обаче Федерер не успее да спечели “Уимбълдън”, това ще повлече вълна от мнения, че се намира в криза и упадък, както и ще накара някои да се запитат дали наистина е чак толкова добър.

Да бъдеш победен толкова оглушително от Рафаел Надал на финала на “Ролан Гарос” трябва да боли. Дълбоко в себе си обаче аз вярвам, че Федерер притежава всички умения и по-важното волята, за да успее отново.
Трябва да кажем, че Надал, след великолепната си година до момента и победата на трева в “Куинс”, е явно най-близо до детронирането на швейцареца.

Новак Джокович разбира се е огромен талант. Аз написах след края на турнира през миналата година, че от “младите пушки”, които все още не са печелили “Уимбълдън” - Надал и Анди Мъри са сред тях - аз залагам, че Джокович ще бъде първи. Ако обаче имам малки съмнения за това в момента, то те произлизат от неговото държание и публичните му изказвания напоследък, че Федерер “се клати” и “страда” в играта си.