Цялото интервю на Цвети Пиронкова пред списание "Elle"

Представяме Ви цялото интервю на Цветана Пиронкова пред Петра Денчева от списание "Elle".

- Цвети, след като миналата година игра полуфинал на „Уимбълдън", очакванията към теб са по-големи. Как ти се отразява това?
- Определено вниманието към мен се засили. И преди това имах постижения, но след нещо толкова сериозно е нормално да има подобен отзвук. Гледах да не обръщам внимание на това, кой какво е казал за мен, какви очаквания има... Защото всякакви странични неща могат да те разконцентрират и е хубаво да се избягват. Така и направих и мисля, че се съхраних.

- Вече си побеждавала Винъс Уилямс...
- Да, три пъти! Побеждавала си и много други големи имена в тениса. Имам възможността и удоволствието да се изправям срещу най-силните съперниии в този спорт, тъй като играя на най-големите турнири. И е много вълнуващо да се срещнеш на корта с някого от Топ 10 и дори Топ 5! Тези победи били ли са изненадващи за теб? Изненада не е точната дума, защото аз също съм доста подготвена и не се подценявам. От много години съм в този спорт и когато излизам на корта, не мисля, че някой е по-добър. Разбира се, това е тенис мач, всичко може да се случи. Трябва да играеш за всяка точка. Имаш ли идол, някой в твоя спорт или извън него? Нямам идоли. Има хора, които харесвам, особено в тениса. Например Щефи Граф - тя е идеалът ми за професионалист, има всички титли, за които можеш да се сетиш. Поведението й на корта е невероятно! Много ми допада и Андре Агаси. От сегашните състезатели харесвам Шарапова и сестрите Уилямс.

- Успехите ти карат много българи да се гордеят и да следят тениса с интерес, какъвто отдавна не е имало към този спорт у нас.
- И аз го забелязвам. Като че ли интересът към мен скочи и след тазгодишния Уимбълдън.

- Как се чувстваш от това?
- Добре! Осъзнавам, че съм постигнала нещо. Доста често непознати хора ме спират и поздравяват с думите, че са горди с мен.

- Последните години са силни и за друго име в родния тенис, което ни кара да се гордеем - Григор Димитров. От кога го познаваш?
- Познавам го още от времето, когато навлизаше в тениса. Разликата ни не е много - 4 години. Много амбициозно момче. Имаше самочувствие, което е много важно за всеки спортист, а и за всеки човек по принцип. Запомнила съм го и заради многото му качества - още на 14 години играеше по изключително модерен и красив начин. Сега се засичаме по турнирите и когато се случи, страшно се радвам, че имам някой от България за компания.

- Кариерата на един тенисист е доста скъпа. Колко успешен трябва да си, за да самоиздържаш развитието си?
- Ако си в Топ 100, може и да ходиш спокойно по турнири. По-назад вече е трудно да оцелееш. В Топ 50 и надолу можеш да изкарваш хубави пари.

- Ти кога за пръв път изкара пари от тенис?
- Бях на 14 години. В България имаше държавно първенство за жени с награден фонд. Спечелих турнира и това бяха първите пари, които съм получила от тенис. Не си спомням колко точно бяха, но с тях си купих телевизор. Иначе от професионалния тенис първата по-голяма сума, която ми помогна да започна сама да си плащам турнирите, беше първият ми WTA турнир - в Истанбул. Минах квалификациите и загубих на полуфинала от Винъс Уилямс. За мен този турнир беше невероятна емоция, защото не съм предполагала, че със самото ми появяване на него ще играя толкова добре, и то срещу една от моите любими състезателки.

- Цялото ти семейство, включително баби и дядовци, са ти помагали финансово в най-важните за теб години - началото на спортната ти кариера. Вярвали са в теб, когато все още не сме знаели името ти. Какво означава за теб тази подкрепа?
- Приемала съм я като изключителен жест и винаги съм им била благодарна. Ние сме много сплотено семейство и подкрепата им е едно от нещата, които ме крепят. Защото, когато играеш, не винаги си първи или втори, често се връщаш с наведена глава. Тогава е хубаво да има някой, който да ти каже: „Няма нищо, следващия път ще е по-добре." И да знаеш, че наистина го вярва.

- Като си говорим за семейство, дядо ти Енчо Пиронков е известен художник. Ти наследила ли си поне част от таланта му да рисува?
- Не. За дарба определено не може да се говори! (Смее се.) Като бях по-малка, много обичах да рисувам, но това са били детски картинки, драсканици. Иначе смятам, че дядо ми е един от най-уникалните художници. В Стария Пловдив общината му даде една къща като музей за изкуството му и в нея има негова постоянна експозиция.

- Родителите ти са спортисти, но в сферата на водните спортове. Как ти се насочи точно към тениса, при това още от 4-годишна?
- Може дори по-рано да е било. Баща ми е бил национален състезател по кану, но се е увличал и по тениса. И в един момент е станало така, че е започнал да работи като треньор по тенис. Това е било доста преди да се родя. Като съм проходила, ми е връчил ракетата. Така е било и с всички други в семейството - брат ми, сестра ми, че дори и братовчедите ни... Всички играем тенис.

- Много хора сигурно очакват, че заради тренировките още от малка си пораснала твърде бързо и не си имала истинско детство. Така ли е?
- Имах най-хубавото детство на света! Израснахме на кортовете на Новотел „Пловдив". Там се познавахме с абсолютно всички служители и си бяхме нещо като семейство. Беше много забавно. Нищо не ми е липсвало. Определено е имало дисциплина, но сега осъзнавам, че това е било голям плюс. А и по турнирите винаги съм била заобиколена от много деца.

- Плюсовете и минусите на това татко ти да ти е и треньор?
- Предимствата са много. Той ми е треньор, откакто се помня. Така че нашата връзка треньор-състезател е също толкова естествена, колкото и тази баща-дъщеря. Разбира ме се много добре. Даже само с поглед!

- Как върви работата по осъществяването на твоята детска мечта - семеен тенис клуб в Пловдив?
- Това е не само моя мечта, а и на цялото ми семейство. Искаме да имаме тенис академия и работим по въпроса. Опитваме се да намерим мястото за нея. Пловдивската община ни обеща съдействие, но нещата стават бавно.

- Тази година стана посланик на „Часът на Земята" на WWF. Кои са еко правилата, които самата ти спазваш?
- Събирам разделно боклука, пестя вода и електроенергия - елементарни неща, които всеки може да прави. Важно е да осъзнаваме какво влияние имаме всички ние върху природата и дори с най-дребните действия да се опитваме да я облекчим.

- Какъв хранителен режим спазваш?
- Не мога да кажа, че имам такъв. Естествено, опитвам да се храня възможно най-разнообразно, с естествени храни, без т. нар. „джънк фууд". Макар че точно това ми е голяма слабост - особено чипсът! Той е моето guilty pleasure. Ако говорим за режим, просто се опитвам да си лягам възможно най-рано, защото здравият сън е най-важен.

- Доколкото знам, си вегетарианка...
- Бях, но вече не съм. Като бяхме малки, баща ми, който не е голям почитател на месото, спря да го яде, а покрай него и всички вкъщи. В един момент обаче ми беше трудно да съм вегетарианка, защото по турнирите е естествено да се сервира нещо месно. Освен това, като ям месо, имам повече енергия.

- Как изглежда един твой тренировъчен ден?
- Тренирам по два пъти - сутрин около три часа и следобед два. Между двете тренировки почивам, фитнесът е голяма част от тренировъчния процес. Включва много неща, специфични упражнения, атлетическите са особено важни в тениса. Ходя и да тичам. От 14 години насам - всяка сутрин.

- А когато си на състезание?
- Тогава всичко е съобразено с предстоящия мач. Най-важна е добрата загрявка, тя е доста кратка, около половин час. Преди състезания определено си лягам по-рано - към 22.00 часа. След мача релаксирам, имам рехабилитация и подготовка за следващия.

- Колко често и кога почиваш?
- Преди турнир гледам да си почивам 1-2 дни, за да се заредя. След приключването на нашия сезон, което е в края на октомври, имаме два месеца без ангажименти. Тогава си вземам две седмици, в които не тренирам.

- За какво използваш тези месеци почивка? Пътешестваш ли например?
- Ааа, не! След толкова обикаляне по различни турнири на земното кълбо ми се стои вкъщи. (Усмихва се.) Всъщност за мен това е почивката - да не пътувам.

- Има ли континент, на който не си стъпвала?
- Да - Африка и Южна Америка. Интересно ми е да отида в Рио де Жанейро в Бразилия.

- Интересуваш ли се от мода?
- Определено! Като пътувам, се запасявам с всички модни списания. Модата е мое хоби, една от страстите ми. Обичам да ходя на шопинг. Най-много обичам да пазарувам сама, понякога и със сестра ми. Така се разтоварвам.

- Значи си моден маниак?
- Не. По-скоро моден любител. (Сме се.) Не може да се каже, че имам страхотни познания, но винаги следя модните тенденции.

- Кой стил преобладава в гардероба ти?
- Моят стил е доста кежуъл. Напоследък нося главно рокли, в момента са ми голяма страст. Харесвам и красивите якета. Имам едно любимо кожено. През зимата ходя повече с дънки, понякога дори със скъсани, въпреки студа навън. За манията ни по обувките правят цели филми.

- Ти колко чифта имаш?
- И моите са доста. Няма как да не сме пристрастени към обувките, защото те придават съвсем друг вид на облеклото. Аз самата си купувам най-различни модели, но съм висока и затова залагам на по-ниските. Не мога да си купя такива с 10-15 см ток, макар че точно те най-често ми хващат окото.

- Какви специални грижи полагаш за външния си вид?
- Всички процедури, за които можеш да се сетиш. За мен това е вид разтоварване. Ти влезе в Топ 5 на красивите тенисистки, избрани от Oriflame, която е спонсор на WTA, и се включи в специална фотосесия за козметичната фирма.

- Какво означава за теб това признание?
- Беше доста вълнуващо. Заснехме фотосесията в Токио по време на турнира. Бяха поканили най-красивите състезателки и това, че и аз бях сред избраните, определено ме поласка. Когато влязох и в този Топ 5, се зарадвах. Получи се много хубав каталог.

- Чувстваш ли се като секссимвол, ухажвана ли си?
- Не, определено не се приемам за секссимвол. Обичам да изглеждам добре, дори и на корта, и полагам грижи за това. Но на самото състезание не мисля за външния си вид. Иначе, както ти казваш, се чувствам харесвана, ухажвана, имам фенове на трибуните.

- С кого най-често се виждаш в свободното си време?
- Повечето го прекарвам с моя приятел. Когато нямам какво да правя, гледам телевизия, правя съвсем обикновени неща.

- Честите ти пътувания как се отразяват на връзката ти с Михаил?
- Той е бил спортист и ме разбира, подкрепя ме за всичко, което правя. Това е голямо улеснение за мен. А и аз пътувам една седмица, следващата обаче съм тук, освен това и той идва с мен понякога. Така че, ако има желание, винаги може да се намери начин.

- Той е бил футболист...
- Да, но е претърпял голяма контузия, която не му позволява да играе вече.

- Какво харесваш в него?
- Не мога да посоча конкретни неща. Просто начина, по който се разбираме. Или се разбираш с един човек, или не.

- От колко време сте заедно?
- Вече година и половина.

- Вярваш ли във вечната любов?
- Това е много сериозен въпрос, а аз все още съм доста млада и не мога да правя такива обобщения. Но определено се чувствам много добре с този човек и мога да си представя бъдещето с него.

- В какви моменти си усещала най-силно неговата подкрепа?
- В абсолютно всякакви. Той винаги ме предразполага, умее да ме успокоява. Много съм му благодарна, че винаги застава зад мен. Чувствам се много добре, когато идва на състезание с мен.

- Какъв е приятелският ти кръг?
- Състои се главно от членовете на семейството ми, което е доста голямо -те са най-близките ми хора. А останалите ми приятели са свързани по един или друг начин със спорта.

- Значи има истински приятелства в тениса?
- Да, определено могат да съществуват такива. Много добре се разбирам със Сесил (Каратанчева), говорим на един и същи език, животът ни е доста еднакъв, тренираме по сходен график.

- Забелязвам, че всички тенисистки от една националност са си много близки. Мачът, който е оставил у теб най-големи емоции досега?
- Изиграла съм толкова много мачове! Имало е сензационни, разбира се, които са отразявани по-мащабно - като мачовете ми срещу Уилямс. По същия начин не можеш да си избереш една загуба като най-лоша, защото и загубите се случват доста често. Но това, което научаваш от тях, не можеш да го научиш от нито една победа. Така че аз ги уважавам и двете - и загубите, и победите.

- С какво искаш да се занимаваш след края на състезателната ти кариера?
- С тенис клуба, за който мечтая. Искам да остана в спорта по някакъв начин, все пак с това съм се занимавала цял живот и от това разбирам най-много. И при положение, че съм се реализирала до някаква степен в този спорт, мисля, че има на какво да науча по-младите.