Перфектната година?

Питър Бодо, Tennis.com

В следващите години много хора ще се запитат, гледайки назад към 2011 - "Беше ли това най-великата година в историята?" Преди няколко седмици този въпрос автоматично щеше да получи по различен отенък - "Направи ли Новак Джокович най-добрия сезон в историята на професионалния тенис?" Към днешна дата тази дискусия трябва да се отнесе в по-широк периметър.

Това е така заради триумфа на Роджър Федерер във финала на заключителния "Мастърс" в Лондон. В рамките на няколко седмици той успя да трансформира "Годината на Новак", ако не в "Годината на Федерер" (не че той няма доста подобни), то в годината на... същинския тенис.

Има всички основания да смятаме, че може би сме станали свидетели на най-интригуващата, непредсказуема и оспорвана година в тенис историята. Заслуга затова има най-вече Федерер, който обаче нямаше да се справи без наличието на трима души, които само до преди дни, бяха считани за по-добри от него: Джокович, Рафаел Надал и Анди Мъри.

Дали това е най-добрата година в тенис историята? Това е основателен въпрос. Но, за да анализираме аргументите трябва да оставим настрана нашите предпочитания и предразсъдъци.

Това бе година пълна с изненади от очакван характер. В смисъл, че "изненадите" бяха в рамките на нормално, а не шокиращи, какъвто би бил случаят, ако да кажем Доналд Йънг спечели две титли от Големия шлем и стане номер 1. И след като видяхме изненадващите ситуации през годината, сякаш всички си казахме: "Как може да съм толкова глупав, разбира се, че това можеше да се очаква. Признаците бяха налице."

И като във всяка велика историческа новела, и през тази година имаше големи победители (Джокович, Федерер), уместно възнаградени (или наказани) по-малки герои (Цонга, Мъри) и един симпатичен губещ (Надал). Колкото и да е болезнено за мен да го напиша или за Вас да го прочетете, това бе трудна година за Рафа. Джокович нанесе чудовищен удар върху него с победите си в Рим и Мадрид. След това, испанецът бе възхитително честен и открит да разкрие, че се чувства в трудна ситуация.

В самото начало на 2011-а всичко се въртеше около Надал, който бе окупирал първото място в ранглистата далеч пред Федерер и в прекрасна позиция да допълни своята колекция от тогавашните му 9 титли от Големия шлем. Само преди 11 месеца бяхме свидетели на вълна от мнения как Надал ще изпревари Федерер с неговите 16 титли от Големия шлем, а също за това дали Рафа е по-добър от Роджър на базата на 14-те му победи в техните срещи?

По това време всичко се свеждаше до спора за съперничеството Федерер-Надал. Никой тогава не очакваше, че Джокович ще се появи с такава мощ през новата година и ще започне с победа на Australian Open във финала над Мъри. Спомням си един коментар по в същото време, че този негов успех е интригуваща почивка от "диетата", която ни налагаха Федерер и Надал.

Но можел ли е някой да предвиди, че Джокович ще завърши 2011-а с актив 10-1 в мачовете си срещу Федерер и Надал? Единствената му загуба дойде от Федерер в полуфиналите на "Ролан Гарос" и така бе прекъсната серията му от 43 поредни победи. Това прекрасно постижение на швейцареца бе бързо засенчено от неизбежната загуба срещу Надал във финала. Можем да наречем това ужасен пример за стечение на обстоятелствата.

За изненада на мнозина Надал не успя да се възползва от титлата в Париж, за да си възвърне загубената увереност. Неуспехът на Надал срещу Джокович няколко седмици по-късно на Уимбълдън затвърди превъзходството на сърбина, особено на фона неочаквания срив на Федерер срещу Цонга, който постави под съмнение възможностите му да се бори с новия лидер в ранглистата.

Когато след това Джокович спечели US Open с победи последователно срещу Федерер и Надал, той се присъедини към елитната група на състезатели с три титли от Големия шлем в една година. Така той допълни доминиращата история за своята година, която бе описвана като най-великата в историята, преди тя да приключи дни по-късно със загубата от Хуан Мартин дел Потро в Белград за Davis Cup. До края на годината Джокович не успя да спечели друга титла и финишира с 6 победи и 4 загуби, очевидно страдайки от проблем в гърба и рамото.

И точно, когато Джокович започна да губи своя ритъм, Анди Мъри се възроди. Той записа серия от август до миналата седмица в Лондон от 28 победи и само 3 загуби. Контузия в слабините прекрати преждевременно неговия порив. Колкото до Надал той не успя да капитализира отсъствието на Джокович по време на сезона в Азия, а и след това, когато Джокович все пак се завърна в игра. Надал нямаше нищо общо със собствения си образ, който бяхме свикнали да гледаме до средата на годината. Всички илюзии, че той може да направи нещо на финалния "Мастърс" приключиха бързо.

Време бе на сцената да се появи Федерер. През годината Федерер напомни за себе си в няколко случая и за завръщането му имаше "знаци". Такива бяха победата му над Джокович на "Ролан Гарос" или това, че имаше нужда от една точка, за да изхвърли сърбина от US Open.

Самият Федерер вдигна рамене и призна, че Джокович играе невероятен тенис, но като бивш номер 1, той веднага постави един въпрос: "Колко дълго ще продължи това?" И в това отношение Федерер прояви възхитително търпение и увереност. Той не "пострада" толкова лошо като Надал от изявите на Джокович и прие ситуацията по-спокойно и умно. Неговият опит и зрялост, на 30 години, определено бяха от полза. За него не бе никак лошо, че Джокович съкруши Надал, а болежките на Новак, му дадоха съвсем реалистични надежди.

Федерер показа страхотна форма след US Open. Спечели 16 поредни мача и показа уверена игра в Лондон като бе видно, че си е отпочинал. Федерер удари Надал с 6:3, 6:0 и това подходящ пример за състоянието, в което се намира играта и съзнанието на всеки от тях.

В последния мач от 2011-а остана време за още един страхотна прищявка на съдбата: Федерер трябваше да играе с Цонга във финала. Французинът бе играчът, който нанесе може би най-тежката загуба на Федерер и неговата репутация през годината. На Уимбълдън Цонга преодоля пасив от 2 сета, за да шокира Федерер в четвъртфиналите. В неделя изглеждаше, че Федерер ще вземе лесно победата, но за да е по-интересна годината Цонга оцеля след мачбол и вкара мача в трети сет.

Шапки долу за Новак Джокович, състезателят спечелил три турнира от Големия шлем за 2011. Съболезнования за Рафаел Надал, който все още изглежда в шок от случилото се. Поздравления за Анди Мъри за представянето му след слабото начало на годината. Но вдигнете чашите си за Роджър Федерер - последният оцелял тенисист през 2011.