Да не забравяме “Турнирите на Доктора”

Напоследък много лесно загърбваме историята и бързаме с оценките на определени събития или факти. Някой ще каже, че такова ни е времето – всичко трябва да става мигновено, няма за кога да се впускаш в детайли. Когато обаче се правят анализи или се дават класификации, трябва да се замислиш по-дълбоко. Ако се налага, дори да се поразровиш в овехтелите архиви, независимо колко време ще ти отнеме това. В това, за пореден път, се убедих тези дни.

На турнира на АТП в Сан Хосе втората ни ракета Димитър Кутровски премина през квалификациите и намери място в основната схема. Григор Димитров имаше директно място в схемата. Отдаден на положителните емоции си казах: Ето, че за първи път в историята двама българи са в основна схема на турнир на АТП и дори го споделих пред зрителите на Евроспорт по време на мой коментар. Да, ама не, както обичаше да казва един от най-колоритните ни (телевизионни) журналисти – Петко Бочаров, който междувпрочем трябва да навърши 93 години на 19 февруари. 

По-късно се сетих за два турнира, на които съм бил свидетел в детска възраст.

Може ли да си представите, че София бе домакин на турнири “Волво Гран При” (така се наричаше серията от най-силните тенис прояви по света, сега „Световните серии на АТП”) през 1980-81? По това време в календара на АТП има само още една спирка в страна от Социалистическия блок – Китай! Не случайно, тези два турнира все още са известни в тенис средите като „Турнирите на Доктора”.

Д-р Тодор Тодоров ни напусна през октомври миналата година, но завинаги ще остане в мислите и сърцата на любителите на тениса в България, а и не само тук. Мнозина от тях бяха лично „заразени” с любов към този великолепен спорт именно от него. Д-р Тодоров бе много обаятелен човек, ентусиаст, находчив, високо ерудиран, с неизчерпаема енергия. Благодарение на тези качества бе спечелил и създал приятелства и контакти в международните тенис организации и успя да отмести „Желязната завеса” за да осигури провеждането на професионални турнири по тенис в иначе славещата се с аматьорския си спорт Народна Република България.

Първото издание, с награден фонд $75 000, бе от 15 до 21 декември 1980 г. и в основната схема имаше двама българи – Божидар Пампулов и Евгени Желязков. Те отстъпиха в първия кръг, съответно на Иржи Гранат (ЧССР) и на Дамир Керетич (ФРГ), а титлата взе поставеният под №1 Пер Хьерткуист. Шведът победи във финала Вадим Борисов от СССР с 6:3, 6:2, 7:5 и завърши сезона като №68 в световната ранглиста.

Година по-късно в основната схема, награден фонд $50 000, вече имаше четирима българи. Юлиян Стаматов (срещу №6 Роланд Щадлер от Швейцария), Теодор Бачев (срещу Янош Гути от Унгария) и Асен Дишков (срещу Тиери Стево от Белгия) отпаднаха в първия кръг, но Божидар Пампулов направи великолепни мачове и стигна до четвъртфиналите след победи над Жан-Луи Айе (Фр) и №5 в схемата Иван Дю Паскюе (Швейц) с тайбрек в третия сет. Серията му бе спряна от Флорин Сегарчяну (Рум) - 1:6, 4:6.

В този турнир 6 от поставените 8 загубиха още в първи кръг, между тях и защитаващият титлата си Хьерткуист. На финала Ричард Мейър (САЩ) победи Лео Палин (Фин) с 6:4, 7:6, 7:6. Любопитното е, че двамата елиминираха в първи кръг съответно №2 (Кристоф Роже-Васлен от Франция) и №1 в схемата (Джани Оклепо от Италия), които стигнаха до топ 30 на света, а Кристоф дори игра полуфинал на Ролан Гарос през 1983-а след победа над Джими Конърс.

От този поглед в историята се вижда, че участието на Гришо и Дими в Сан Хосе всъщност е трети случай с повече от един българин в основна схема на турнир на АТП, но първо извън родината ни. Както и това, че сензационното представяне на Кутровски го прави петият българин, достигнал до четвъртфиналите на турнир на АТП (б.а. - подробна справка за тези успехи ви предлагам по-долу).

По време на криза като че ли е много по-лесно да се хиперболизират нещата – било то в позитивна или отрицателна посока. Може би помните сцената от превъзходния филм на Чарли Чаплин “Треска за злато”, където героят му се привиждаше като охранена кокошка на изгладнелия си “съквартирант”. Криза или глад за успехи в българския спорт безспорно има и затова доста често се чуват мнения от “Осанна” до “Разпни го”. Родният ни тенис (на корт) изживява вълнуващи времена с пробива на Гришо в мъжкия елит и невероятните представяния на Цветана Пиронкова през последните две години на “Уимбълдън” (полуфинал и четвъртфинал). През 2011-а Димитров подобри (или изравни) куп рекорди за българския мъжки тенис и вече е безспорно най-успешният ни играч за всички времена. Очакванията към него обаче са огромни и всяка грешна стъпка се приема крайно негативно. Летвата за Цеци пък е вдигната нереално високо, заради последните й две участия на най-големия турнир на трева.

Живот и здраве от 30 октомври до 4 ноември в „Арена Армеец” в София ще се проведе „Турнира на Шампионките” от календара на Женската тенис асоциация. Ако не попадне между 6-те, които по право се класират за него (трябва задължително да спечели титла на турнир от категория „Интернешънал”, но и да има висок ранкинг), Пиронкова ще получи „уайлд кард”. И тогава отново ще ни завладее желанието за гръмки победи, при това пред родна публика. Напрежението за нея ще бъде огромно.....Затова нека пак си спомним за „Турнирите на Доктора”. Не за споменатите два, а за други два, които д-р Тодоров успя да организира през 1988-89: „Витоша Ню Отани” от веригата „Вирджиния Слимс” на WITA (Женската Международна тенис асоциация, сега вече само WTA). Първо за да не забравяме, че професионални турнири по тенис за жени от най-висока категория вече са били провеждани у нас и второ за това, че у дома стените не винаги помагат.

Тогава световната ранглиста при нежния пол се правеше като се разделяше сбора от спечелени точки на броя на изиграните турнири (но минимум на 12). Така най-силните нямаха сметка да играят на състезания, носещи по-малко точки. Катерина Малеева обаче участва и на двата турнира (съответно с награден фонд $100 000 и 50 000) и бе поставена под №1 в схемата. По време на първото издание средната от трите сестри бе №14 в света и беше надиграна в полуфиналите от 88-ата Кончита Мартинес (Исп), която във финала се справи и с Барбара Паулус (Ав). Следващата година Катя е №15 и отстъпва на финала на Изабел Куето (Гер, №27).

Има една сентенция: “Народ, който не познава миналото си, няма бъдеще”. Аз не бих бил толкова краен по отношение на спортната ни история, но за да не изпадаме в състояние на безтегловност и за да може адекватно да оценяваме настоящите постижения, трябва да си припомняме миналите успехи. Надеждата те да бъдат подобрени би трябвало да е великолепен стимул и мечта за спортистите и приятен дразнител за истинските запалянковци.

Иван Чешанков - специално за Tennis24.bg