Едно изпълнено обещание



19-02-2012 01:40 | Николай Драгиев

Мнозина играчи и специалисти считат Откритото първенство на Франция за най-трудния турнир за печелене от серията на Големия шлем. Клей кортът изравнява силите, елиминира предимството на силовите тенисисти и са необходими редица специфични качества, за да се стигне до победата. 


Някои от най-големите имена в този спорт така и не успяха да превземат Парижката крепост. Джими Конърс, Джон Макенроу, Стефан Едберг, Пийт Сампрас – това са само някои от онези, които така и не вдигнаха Купата на мускетарите. При мъжете в последните години „Ролан Гарос” има своя едноличен, засега незаменим крал – Рафаел Надал. Този легендарен турнир обаче има и своята кралица и тя се казва Жюстин Енен.

Белгийката за пръв път стъпва на кортовете на „Ролан Гарос” още като малко дете. Заслугата на това е на нейната майка, която дойде ли месец май, неизменно води дъщеря си в съседна Франция, за да гледа изкусните майстори на ракетата. Може би по този начин тя предопределя жизнения път на Жюстин.

Понякога обаче съдбата нанася жестоки и неочаквани удари точно на онези, които най-малко заслужават това. Когато е само на 12 г., Жюстин загубва майка си, която става жертва на рака. Трудно ми е да си представя как тя е приела смъртта й и как се е научила да живее без най-близкия си и обичан човек. Частична компенсация за момичето е това, че е надарено с много талант и трудолюбие – качества, които ще се окажат решаващи в бъдеще.

Не обещавай нищо, което не си сигурен, че можеш да изпълниш, казват хората. Може би Енен не е чувала тази максима или просто, вярвайки много силно в своите възможности, тя обещава да се върне на кортовете на „Ролан Гарос” и един ден да вземе шампионския трофей. Някъде по това време на сцената се появява аржентинският специалист Карлос Родригес. Нещо повече от треньор, той се превръща в най-важния човек за Енен.

Подобно на вълнолом, през годините Родригес стои твърдо зад дребничката тенисистка при победи и поражения, успехи и разочарования. Смята се, че той до голяма степен изпълнява ролята на баща, тъй като Жюстин не се разбира със своя и впослведствие пътищата им се разделят. Упоритата работа, хилядите часове на корта, комбинирани с природния талант на спортистката, започват да дават резултати. Голямата цел е постигната през 2003 г. Жюстин използва своето обещание, при това не веднъж, не два пъти, а цели четири пъти.

Разбира се, тя не спира дотук – печели общо седем титли от Големия шлем (Australian Open 2004 и на US Open 2003 и 2007). Но нейният принос не се измерва само с трофеите. Любителите на този спорт по света се възхищаваха на неподражаемия й бекхенд и ефирно движение по корта, както и на изключителната й воля за победа. Със своя стил на игра тя недвусмислено демонстрира, че в тениса все още фантазията, въображението и техничните изпълнения са най-ценните качества. Че не е нужно да си 1,90 м и да имаш херкулесовска сила, за да печелиш големите турнири.

Играта на Енен намери своя връх на червените кортове на „Ролан Гарос” – настилката, която дава възможност на техничните и разнообразни тенисистки и отнема предимството на блъскачките. При всичките си достойнства на корта, Жюстин запази своята сдържаност и скромност – нещо, което стойностните хора няма как да не оценят, особено на фона на самозабравилите се и разглезени звезди.

За съжаление времето, този неумолим спътник и безпристрастен съдник, взе своя дан и от Жюстин Енен. Стотиците й мачове, милионите форхенди и бекхенди дадоха своето отражение и контузиите и станаха все по-трудно преодолими. Днес Енен е част от историята на тениса, много важна част, ако питате мен, и се е посветила на това да предава своя опит и познания на младите. Миналата седмица имахме честта да посрещнем бившата № 1 в света в София. Приятно изненадан останах от нейните думи, че основната цел на нейната академия не е задължително създаването на шампиони, а приобщаването на колкото може повече деца към тениса и ценностите на спорта.

Не всеки може да стане шампион, особено в такъв комплексен спорт като тениса, но всеки може да се научи на труд, дисциплина и уважение към по-възрастните и по-успелите. „Не търсим комерсиалното при визитата на Енен и евентуалното сътрудничество с нейната академия”, заяви президентът на федерацията по тенис Стефан Цветков. И така трябва да бъде.

Всички говорят за проценти, комисионни, долари и евро. Българският спорт и в частност тенисът имат нужда от такива актове, продиктувани от добра воля, от любов към играта. Отминаха времената, когато държавата наливаше огромни средства в спорта, за да се перчим с медали и рекорди, за да се перчим пред „империалистическия” Запад. Затова трябва да се радваме на успехите и да подкрепяме нашите тенисисти, едни от малкото, които дават повод да се чуе нещо позитивно по света за България. А също така и да не пречим на тези, които се опитват да направят нещо положително, каквато бе срещата с Енен.


НИКОЛАЙ ДРАГИЕВ, Евроспорт - специално за Tennis24.bg




Коментари
Други новини