Битката на боговете – втора част

За съжаление не винаги големите спортни съперничества преминават в духа на джентълменството и взаимното уважение. Пословични с враждата и взаимните нападки и предизвикателства преди големи мачове са някои от известните боксъори, но все пак това е спорт, който сякаш предразполага към агресивност и известна арогантност. Освен това напрежението често се подклажда изкуствено от мениджърите и заложните къщи – истинските печеливши от тези кървави зрелища, доказателство, че човечеството не се е променило чак толкова много, или поне не към по-добро през последните две хиляди години.

Известни с голямата неприязън един към друг бяха и двама от най-великите пилоти от Формула 1 - Айртон Сена и Ален Прост, чието съперничество приковаваше вниманието на зрителите няколко последователни години. Стигна се до там, че темпераментният Сена дори отказваше да изрича името на своя конкурент, наричайки го просто „французина”, а желанието му да спечели едва ли не на всяка цена, не веднъж водеше до крайно опасни ситуации на пистата.

Направени са много анализи на спортно техническите детайли на мачовете между Федерер и Надал, но един от най-важните аспекти на техните двубои е взаимният респект и запазването на добрия тон, дори и след най-решителните и оспорвани сблъсъци. В моментите на триумф и поражение можеш да разбереш какво представлява даден човек. Спомнете си какво е написано на входа на централния корт на „Уимбълдън”, последното нещо, което тенисистите виждат преди да излязат на арената: „Ако се срещнеш с триумфа и провала, третирай тези двама мошеници по един и същи начин”.

Може би това, което Киплинг иска да натърти с тези думи, е, че триумфът и провалът не бива да променят същността на дадена личност, и че човек трябва да остане верен на принципите си, независимо дали е на върха или в дъното на най-дълбоката бездна.

През пролетта на 2006 Надал се намираше в серия от четири последователни победи срещу Федерер, три от които във финални мачове, а последният сблъсък в Рим недвусмислено показа до къде може да стигне надпреварата между двамата. На Откритото първенство на Франция през същата година Федерер и Надал стигнаха сравнително лесно до финала и това бе първият им мач за титла от Големия шлем. Мнозинството от изтъкнатите специалисти и анализатори в това число и колегите от британския „Евроспорт”, бяха напълно убедени, че този път Федерер е направил необходимите изводи и няма как да допусне ново поражение.

Срещата наистина започна добре за швейцареца, който спечели първия сет с 6:1 и дори имаше възможност за ранен пробив във втория. Това обаче се оказа повратната точка и Надал взе втората част със същия резултат, а впоследствие стигна и до крайната победа. Този мач отново показа, че Федерер е в състояние да надиграе испанеца в един, може би дори в два сета, но не успява да задържи свръхвисокото ниво достатъчно дълго и да затвори срещата. Играта на швейцареца се базира на невероятния му сервис и свръхпрецизните завършващи удари, насочени в близост до линиите, но дори и за него е невъзможно да прави това в продължение на три или четири часа, без да допуска грешки.

Същевременно представянето на Надал в подобни моменти често е обезкуражаващо за съперника. Способността му да не прави повече от четири-пет грешки в рамките на един сет се оказва решаваща. От друга страна той изобщо не може да бъде считан просто за дефанзивен играч, който дава инициативата на съперника, очаквайки негови пропуски. Тъкмо обратното: много често точно в най-важните моменти Надал търси изненадващи завършващи удари, обикновено с поразяващ ефект. Забележителен резултат Надал постига и с началния удар, около 90% процента от случаите, когато изпълнява сервис, вторият му удар е от форхенд, което естествено отваря отлични възможности за спечелване на разиграването.

Съвсем скоро двамата богоравни се изправиха отново един срещу друг, този път в запазената за Федерер територия – „Уимбълдън”. Самото достигане на Надал до мача за титлата беше отчетено като голяма изненада, но това доказа неговата склонност да се развива и да се приспособява към условията. Едно от най-майсторските постижения в този спорт с право се счита спечелването на „Ролан Гарос” и „Уимбълдън” в един и същ сезон. Два турнира, приближени във времето, но различаващи се толкова много в своята същност. Ето защо малцина са успявали да постигнат този резултат, а тенис аудиторията не бе виждала подобно нещо от времето на Бъорн Борг.

Можем само да си представяме на какво напрежение е бил подложен Федерер преди този финал. За всички беше ясно, че евентуално поражение би имало катастрофален ефект за швейцареца. Макар че водачеството му в световната ранглиста не бе застрашено, то имиджът и самочувствието му щяха силно да пострадат при положение, че загуби финала на ,,свещената трева,,. Този двубой се разви странно - Федерер спечели първия сет 6:0, но все пак не се стигна до разгромен резултат, във втората част Надал изравни играта и мачът промени напълно своя характер. Победата с 3-1 сета за Федерер беше един логичен резултат, който бетонира репутацията му на непобедим в „Ол Инглънд Клъб” и му донесе четвърта последователна титла. След ерата Сампрас сега хората съвсем заслужено говореха за ерата Федерер на „Уимбълдън”.

През същата тази 2006 Федерер записа още един успех срещу големия си съперник, при това доста убедителен - на турнира за купата Мастърс в Шанхай.

Всъщност времето ще покаже, че най-категоричните победи за Федерер в това голямо съперничество идват на турнирите в зала. Този факт, разбира се, има своето обяснение. Условията в зала пасват идеално към играта на швейцареца - отскокът на топката е по-нисък, което отчасти ликвидира едно от големите предимства на Надал. Освен това външните условия (вятър, слънце) не оказват въздействие, което позволява на Федерер да изпълнява по-прецизно ударите си. Не трябва да се пренебрегва и това, че тези мачове са във формат два от три сета, което е по-изгодно за Маестрото. И не на последно място, по това време на годината Надал вече е преминал пика на своята форма и така да се каже вече се намира на ,,аварийно захранване...

Един от любопитните мачове между двамата големи през 2007 несъмнено бе финалът в Хамбург (тогава все още турнир от Мастърс серията). На хладното време и влажния корт Федерер изнесе един от най–силните си мачове изобщо, обръщайки испанеца 2:6, 6:2, 6:0, спирайки невероятната серия на Надал от 81 поредни победи на клей. Според мен това е рекорд, който едва ли някога ще бъде подобрен. Коментарът на Надал, както обикновено, беше кратък и пределно точен: „Краят на тази серия все някога щеше да дойде и съвсем заслужено това стори най-силният и талантлив играч в момента”.

Може да се каже, че през 2007 статуквото се запази. Надал победи Федерер на финала на „Ролан Гарос” с 3-1 сета, а пък швейцарецът взе реванш на „Уимбълдън”, но този път победата беше доста измъчена и за момент дори изглеждаше, че тронът на Федерер се клати. Зрители и специалисти останаха удивени от силната игра на Надал на тази иначе непривична настилка за един експерт на клей кортовете.

Как обаче съумява испанският ас да играе толкова успешно на тревата на „Уимбълдън”? Отчасти отговорът се крие във факта, че в последните дни на турнира не е останала много трева и това улеснява движението на Надал. Според мен тази настилка не е особено подходяща за съвременен тенис - на практика, когато се стигне до финалния мач, централният корт представлява някаква странна смесица от протъркана трева и твърда суха почва. Всъщност за Надал по-трудни се оказват мачовете през първата седмица, когато настилката е що-годе непокътната и движението върху хлъзгавата повърхност е значително по-трудно. Също така някои играчи настоятелно твърдят, че самата трева в последното десетилетие е станала по-бавна, което увеличава шансовете на т. нар. ,,бейслайнери”. Надал, потърсен за коментар по темата, заяви, че в последните 6-7 години, откакто участва на този турнир, тревата си е една и съща.

Няма спор, че за Федерер най-тежката година в съперничеството с Надал бе 2008. Щвейцарецът загуби на полуфинал на Аустрелиън Опън от Джокович и това сякаш бе предзнаменование, че го чака труден сезон по отношение на турнирите от Големия шлем. В едно от големите разочарования за Федерер се превърна финалът на „Ролан Гарос”. След поредица от блестящо изиграни мачове и върхов тенис, демонстриран от Маестрото, в мача за титлата се стигна до истинска катастрофа. Федерер спечели общо четири гейма и трябваше да преглътне сет на нула. Добре си спомням едно негово интервю по-късно, в което той сподели, че ако продължава да играе стабилно в Париж и достига до финал, може би ще дочака грешна стъпка на испанеца и ще вземе изплъзващия му се трофей.

Точно така и стана година по-късно, но с тези думи Федерер сякаш признаваше, че не може да преодолее Надал на „Ролан Гарос”. За швейцареца остана една последна неприкосновена крепост – „Уимбълдън”.

Трудно е да се пресъздаде цялата драма, напрежение и емоции в онзи следобед, преминал във вечер, когато двамата супер играчи се сблъскаха на централния корт на „Ол Инглънд Клъб”. Някои определят този мач, като един от най-добрите изобщо в съвременния тенис и наистина това бе един от двубоите, в които и Федерер, и Надал играеха на върха на възможностите си. А когато това се случи, всички любители на тениса остават без дъх. Истината е, че Надал водеше в резултата през цялото време и имаше шампионска точка в третия сет, но Федерер бе твърдо решен да се бори със зъби нокти и да продаде скъпо кожата си на непримиримия претендент. Когато светлината вече гаснеше и вечерта бавно, но сигурно спускаше своя воал, един форхенд, изпратен в мрежата сложи точка на титаничната битка.

Почти винаги краят на една епоха идва със смесени чувства, но както знаете всеки край е едно ново начало. По късно Федерер призна, че това е най–тежката загуба в кариерата му и дълго време не е бил в състояние да се съвземе. Това е и един от малкото негови  мачове, които не е гледал дори веднъж на запис. 2008 година се превърна в една от най-успешните за Надал, като за десерт испанецът спечели и олимпийско злато.



За втори път в историята на тяхното съперничество, Матадорът направи серия от пет поредни победи срещу швейцареца. Същевременно Федерер "спаси" сезона, завръщайки се триумфално на Откритото първенство на САЩ, постигайки съкрушителна победа срещу Анди Мъри на финала.

Ако трябва да направя своеобразна класация на най добрите мачове между  Федерер и Надал, все пак на първо място бих поставил финала в Рим от 2006. На втора позиция със съвсем леко предимство би трябвало да бъде прочутият финал на „Уимбълдън 2008”, който, ако изключим голямата доза драматизъм, като качество на играта не превъзхожда третия в моята класация мач, а именно Аустрелиън Опън 2009. В тази среща видяхме умопомрачителни разигравания и невероятни изпълнения на двамата майстори.

И все пак защо Надал има повече победи в това станало вече легендарно съперничество? Сигурен съм, че всеки от вас има своя теория, затова ви предлагам и моята. Самият Надал многократно е изтъквал техническото превъзходство на Федерер. Всъщност едва ли има друг тенисист, който да се доближава до швейцареца по отношение на чувството към топката и майсторството в правенето на ударите. Мачовете между двамата са типичен пример за това, че не винаги по-агресивният играч е този, който стига до победата.

Вярвам, че Надал притежава по-силен характер и е способен да се бори по-дълго и по-упорито и е в състояние да задържа най високото ниво на играта си по-продължително време, което често се оказва решаващо. Спомнете си един от коментарите на Надал след последния им финал на „Ролан Гарос”.

"В първия сет той играеше невероятно. Срещу такава игра никой не би могъл да направи каквото и да е, но аз знаех, че той не е в състояние да поддържа това ниво неограничено време и просто чаках момента, в който ще допусне няколко грешки, за да нанеса своя удар."

Какво можем да очакваме в бъдеще от мачовете между двамата големи? На първо място да се надяваме да бъдат по-често, защото те са истинко пиршество за любителите на тениса, нещо като това да преядеш със шоколад или черен хайвер, например.

Струва ми се, че за Федерер ще бъде трудно да настигне Надал в съотношението победи-загуби. Все пак той вече прехвърли тридесетата си годишнина и мнозина смятат, че навлиза в една своеобразна "златна есен" в своята кариера.

Същевременно Надал е все още в разцвета на силите си и може би има пред себе си още поне 5-6 години на върхов тенис.

Всичко това е доста условно, защото напоследък Федерер демонстрира убийствена форма и още по-важно мотивация и глад за победи, гаранция за това, че ни предстоят още много вълнуващи мачове между двамата най-велики играчи.

И накрая ви предлагам някои от най-важните факти от изиграните между Федерер и Надал мачове.

Надал - Федерер: 18–10
Във финални мачове: 13-6
В турнири от Големия Шлем:  8  -  2
Финали на Голям Шлем: 6-2
Във формат 3/5 сета: 10-3
Във формат 2/3 сета: 8-7
На клей корт: 12-2
На твърд корт: Федерер 6-5
В зала: Федерер   4-0
На трева:  Федерер  2-1
Най-дълъг мач:  финал Рим 2006  -  5 часа и 5 минути
Най-кратък мач: Шанхай 2007  - 59 минути


Николай Драгиев, "Евроспорт" - специално за Tennis24.bg