Обща теория на тениса, бойкота и парите

С началото на US Open светът на тениса се вълнува от възможния бойкот на Australian Open 2013. Каква е причината за разразилия се спор и кой е прав?
Става дума, разбира се, за разпределението на парите в най-доходоносните турнири през сезона – тези от Големия шлем.

Когато преди година Рафаел Надал и Анди Родик заговориха за бойкот заради огромното натоварване, което изпитват водещите тенисисти, председателят на Съвета на играчите в АТР не ги подкрепи. Роджър Федерер, който е считан за „сивия кардинал” в ръководството на АТР, тогава отказа да подкрепи бунтарите. Според швейцареца, основният проблем на мъжкия тенис не е положението на лидерите, а на тези от втория и трети ешалон. По-нататъшните събития доказаха, че Федерер е прав. Протестите за натоварения спортен календар постепенно утихнаха, но отново излязоха на първи план проблемите на играчите, които са под №100 в ранглистата.

Турнирите от Големия шлем са истинско Елдорадо. Например от този сезон организационният комитет на Australian Open обяви рекордно увеличение на наградния фонд, който вече е 24,7 милиона долара. Само че от това гърне с мед стърчи детска лъжичка. Първо, играчите получават само 20% от общите приходи на организаторите. За сравнение, локаутът в НБА бе породен от конфликт на баскетболистите със собствениците на клубове заради петдесет и седемте процента, които отиват за играчите. Сравнете ги с двадесетте процента на тенисистите. При това в НБА всички разходи за транспорт и хотели са за сметка на клубовете. Докато в тениса играчите си плащат сами, за да се доберат до някой турнир на другия край на света (мачовете в НБА все пак са в пределите на един континент).

Да, за Новак Джокович или за Роджър Федерер тези транспортни разходи не са проблем. Но за всеки тенисист от втората стотица на ранглистата, който долита в Мелбърн само за да играе в първи кръг, това е непосилно перо от бюджета.

Ако сравняваме доходите на водещите състезатели днес и преди 20 г., разликата се вижда с невъоръжено око. В своята кариера досега Федерер заработи повече от 73 милиона долара, Джокович – почти 39, а Надал – точно 50. За сравнение общата сума, придобита от Иван Лендъл, е 21 милиона долара. При Джон Макенроу сумата е 12,5 милиона, а при Стефан Едберг – 20.

Същевременно парите, които получават играчите с рейтинг под №100, за двадесет години практически не са се увеличили. През 2012 г. на Australian Open играчите, загубили в първи кръг, получиха 21,6 хиляди долара, на "Ролан Гаррос" - 22,5 хиляди, а на Уимбълдън - 23 хиляди. Не трябва да забравяме, че в настоящия сезон парите за неудачниците в първи кръг се увеличиха с 20%.

Като отчетем стойността на самолетните билети до Мелбърн за тенисиста, треньора и неговия екип, квартирните разходи, наема за кортове, храна и т.н., получават се около 21 хиляди долара.

„Тенисистите с нисък рейтинг заработват малко, а им се налага сами да поемат разходите си. Точно затова те се нуждаят от привилегии”, изкоментира Анди Родик, който се смята за лидер на бунтарите. Ню Йорк стана арена на съдбоносни събрания на играчите, които обсъждаха възможността да бойкотират Australian Open през 2013 г., като участват на алтернативен турнир в Дубай. Приказно богатите шейхове отдавна точат зъби за собствен турнир от Големия шлем и няма да пожалят пари, за да успеят.

Какво ни кара да гледаме сериозно на заплахата за бойкот? Защото този път събранието на играчите се водеше лично от Федерер. Вярно, че първата ракета в света, се държа дипломатично и отклони въпроса какво са обсъждали.

„Докато аз съм президент на Съвета на играчит в АТР, междинна информация няма да се разгласява",  отсече швейцарецът. Впрочем, реакцията на чиновниците в АТР и на  Австралийската федерация по тенис доказват, че всичко може да се окаже много, много сериозно.

„Безусловно сме съгласни, че играчите от Топ 250 на световната ранглиста се нуждаят от увеличение на премиите”, заяви шефът на оргкомитета на Australian Open Крейг Тейли в интервю за агенция ААР. "Тенисистите на това ниво заработват едва ли не четвърт от парите на техните колеги в голфа. Сега ние активно обменяме мнения с инициативната група на играчите – това е в наш общ интерес. Вярваме, че ще се обединим около решение, което удовлетворява всички”, добави Тейли.

Какво следва? Локаутът в НБА завърши с това , че играчи и собственици на клубове се разбраха за равно разпределение на доходите. Тенисистите имат много по-малък опит от баскетболистите с подобни спорове, но участието на Роджър Федерер ни кара да очакваме нещо добро. В края на краищата, за феновете остава да се надяват на компромис между играчи и функционери. Да се надяваме, че финалът на първия мейджър турнир за сезон 2013 все пак ще се състои в Мелбърн, а не в Дубай.