Сесил: Разбира се, че искам да играя за България, но...



30-04-2010 18:41 | Станко Димов

Допреди няколко години Сесил Каратанчева бе марката на българския тенис по световните кортове. Едва на 16 години софиянката с гръм и трясък се намърда сред 35-те най-добри състезателки на планетата. След като бе заловена в допинг обаче, дъщерята на бившия депутат Радослав Каратанчев се оказа напълно изоставена от своята държава и прие да защитава напълно чуждите й синьо-жълти цветове на казахстанския флаг. Година по-късно, докато у нас шовинистите се тупат в гърдите и не спират да ръсят обида след обида по неин адрес, Сесил тренира без почивка в Борисовата градина и чака с трепет „Ролан Гарос”. Ето какво разказа тя специално за читателите на „Тема Спорт”.


- Сесил, още ли се чувстваш обидена?

- Не, аз не мога да виня хората за тяхното мнение. Всеки има право на глас. Аз не съм обидена на никой. Както имаше много хора, които ме заклеймиха, така имаше и такива, които много ме подкрепиха.

- Как приемаш месеци по-късно обвиненията, че си предала родината си в името на парите?
- Истината е, че сиренето е с пари и аз съм си дала сметка за това. Няма да крия, безкрайно ми е мъчно, че хората гледат така на нещата. Аз обаче не съжалявам, защото е факт, че Казахстан ми оказа освен финансова и морална подкрепа. Ако бях казала, няма да ходя, но нямам пари повече, за да пътувам; ако бях казала, че имам нужда някой да ме подкрепи икономически, за да започна пак да тренирам, мисля, че никой от тези мними патриоти нямаше да дойде и да ми удари рамо. Това е въпрос на оцеляване и разбира се, на избор.

- Всъщност имаше ли друг избор, при положение, че трябваше да връщаш толкова пари?
- Имала съм множество предложения от различни федерации по света, още през активната ми кариера преди наказанието. Но никога и на ум не ми е идвало, че ще изпадна в ситуация, в която някое от тях ще може да ме привлече. Аз живея в България, аз съм българка. Това беше едно изцяло професионално решение, което облагодетелства само тенис кариерата ми.  

- Какво е усещането да се състезаващ под друг флаг?
- Както съм се старала винаги да радвам България и хората около мен, така сега се опитвам и давам всичко от себе си, за да бъдат и казаците доволни. И това е така, защото те застанаха зад мен в момент, в който абсолютно всички ми бяха обърнали гръб. Независимо каква е била ситуацията и какви са били причините аз да стигна до наказание, независимо от всичките нарицателни, с които аз бях определяна, те дойдоха и ме подкрепиха.

- Какво те впечатлява в тази не чак до там позната у нас страна?
- Аз съм била там много пъти, хората са приятни. Откакто не са част от СССР, изключително много са се развили. Градовете им са много красиви, имат хубава, макар и кратка история. А за спорта, който в крайна сметка е моята работа, е истински рай. Има бази, има прекрасни условия, има всичко, което един спортист може да си пожелае. За всеки един спорт, не говоря само за тениса, се събират средства всяка година за млади таланти, правят се лагери, събори, на които се подбират надарени деца, дава им се шанс. В България имаме толкова много такива деца,  толкова много потенциал, който просто така умира. И това е жалко. Никой не отделя средства и внимание на това.

- Колко време през годината си там?

- Не много. Където и да ходя, все в България се връщам. По принцип ходя там по лагери, за предсезонна подготовка, за републиканското първенство. Така че два-три до четири пъти в годината.


- Какви всъщност са ти ангажиментите към Казахстан? До кога трябва да си там?
- Договорът ми е за три години с опция за продължаване, а тази година ми е втората.

 - Искаш ли отново да играеш за България?
- Естествено, че е така. Не искам да гледам толкова надалече единствено и само защото това е много време и всичко се случва. Надявам се кариерата ми да върви добре, да съм здрава и един ден, разбира се, защо не. 

- Някой от българска страна говорил ли е с теб в тази посока?
- Имало е такива неофициални разговори. Всъщност хората вътре в кухнята много добре знаеха каква е ситуацията. Имала съм много разговори с определени хора, че са били доста отровни по въпрос, по който знаят много добре, че нямат право да кажат каквото и да било. Извинението обаче, малко или много, е второ нахалство за мен. Така че самата аз не съм допускала да има кой знае какви разговори по темата.

- Някое конкретно име от треньорите или федерацията, който те е подкрепил?
- Федерацията... (смее се). Именно федерацията беше толкова агресивна, когато стана това с наказанието ми, а и още преди това. Има една приказка, ако нямаш какво хубаво да кажеш, по-добре не казвай нищо. Няма какво да кажа. Що се отнася за треньори... Получих два три имейла от хора, които познавам, но общо взето семейството е това, което застана зад мен.  

- Като проби в професионалния тенис, специалистите те определиха като арогантна, щеше да сриташ задника на Шарапова, сега по-умерена ли си?
- Аз никога не съм се чувствала арогантна, по-скоро винаги съм казвала това, което мисля, и много хора го сбъркаха с арогантност. Напротив, бих казала, че съм доста земна и наивна в много отношения. Грешката обаче е, че в днешно време всички не казват това, което мислят, затова бях толкова интересна в началото. Определено съм пораснала, променила съм се, обмислям по-дълго какво да кажа, броя до десет. Като цяло обаче, се старая да съм себе си и част от мен си е да казвам някои неща, за които може би след това съжалявам. Казала ли съм нещо обаче, значи го мисля.

- Целият ти професионален път е обвързан с баща ти – той е треньор, мениджър, как се справяте със смесването на родителски и професионални задължения?
- Много е тежко. Разбираме се много добре, но в малкото случаи, когато се караме, наистина е много тежко – никой не отстъпва, аз съм инат, той е инат. Като цяло има разбирателство, мир и синхрон. Затова и толкова дълго време сме останали заедно.

- Ревнив ли е той по отношение на другите мъже?
- Не, напротив, много е либерален. Даже дава съвети, когато са поискани от него.

- Той е известна личност, казваш, че още преди случилото с допинга не си получавала подкрепа от федерацията. Мислиш ли, че това до някаква степен е обвързано и с неговата личност?
- Не. По-скоро някои хора имат навика, когато видят, че нещата тръгват нагоре да се впиват в теб като отровни комари, а като тръгнат надолу – веднага бягат. Опитвам се да го приема за нещо нормално. Никога никой не ми е давал никакви пари да пътувам. Аз имах действително късмет, че баща ми имаше средства да ме издържа, да ме праща по турнири. Така че федерацията никога не е стояла зад мен, просто се появи в някакъв момент.

- Предстои „Ролан Гарос”. Очакванията ти?
- Ами гледам много позитивно към Франция, много хубави спомени имам там, много специален турнир. Отраснала съм на червени кортове, може да се каже, че ги предпочитам.

- Чувстваш ли се вече в оптимална форма след завръщането си?
- Ако играя в момента със себе си от преди две години, ще се бия с много. Но и тенисът не е спал през тези две години, всички са тренирали, всички са се развивали, нивото се е вдигнало. Пък и вече не съм на 15-16 години, за да ме подценяват. Имам някаква репутация, макар респектът може би и да е паднал малко. Обаче съм далече от оптималната си форма, тренирам страшно много, но определено не съм във върховна форма.

- Каква е програмата ти оттук натам през пролетта?
- Тренирам от няколко седмици на червено. Очакват ме Рим, „Ролан Гарос”, преди „Уимбълдън” не знам дали ще играя някъде, защото имам клубни мачове, „Уимбълдън” и след това започва пак американският сезон. 

- Има ли неочаквани или чести проверки за допинг след първото ти залавяне? 
- Неочаквана съм имала само една точно преди да започна отново. Дойдоха у дома. Като цяло на турнирите най-честно ме проверяват. Миналата година ме тестваха три пъти.

- Твоят фаворит за „Ролан Гарос”?
- Изцяло съм за Роджър Федерер. Родени сме на една дата. Ако можеше и ранкингът ни да е един и същ, щеше да е чудесно.

- Малката ти сестра Габриел се счита за голям талант. Какво е положението с нея?
- И тя тръгва по пътя на кака си и засега се движи много добре. Тренираше в САЩ няколко месеца, много съм доволна. Надявам се някой ден да бие кака си.

Ива Лазарова, Тема Спорт




Коментари
Турнир: European Open
Категория: Друг
Място на провеждане: Антверп, Белгия
Настилка: Зала
Награден фонд: €584,125

Official Website | Livescore
Турнир: Kremlin Cup
Категория: ATP 250
Място на провеждане: Москва, Русия
Настилка: Зала
Награден фонд: $779,515

Official Website | Livescore
Други новини