Защо Сьодерлинг, Бердих и Джокович могат да бият Федерер, но не и Надал?

Рафаел Надал направи своя Голям шлем, след като преди дни триумфира на US Open - единственият турнир, който отбягваше на испанеца до момента. Преди това през сезона Рафа триумфира още на "Ролан Гарос" и Уимбълдън, като по този начин спечели 3 поредни турнири от Шлема.

И в трите турнира играчите, които побеждаваха Роджър Федерер стигаха до финал, където губеха от Надал. Робин Сьодерлинг надви Федерер на 1/4-финалите на "Ролан Гарос", след което стигна до мача за титлата, но отстъпи в 3 сета пред Рафа.

Същото се случи и с Томаш Бердих на Уимбълдън. Чехът детронира Федерер, в последствие игра финал, загубен от Надал. На US Open пък Джокович записа първия си успех над Федерер в Ню Йорк, след което отстъпи на финала пред Рафа.

Каква е причината Сьодерлинг, Бердих и Джокович, показващи добра форма, да отстранят Федерер в турнирите от Шлема, да стигнат до финала и там да паднат от Надал? При това Ноле е побеждавал Надал 7 пъти (от 22 срещи), Сьодерлинг 2 пъти (7 срещи) и Бердих 3 пъти (11 срещи). Всички те имат реален шанс да победят Надал, но бяха тотално смазани от испанеца на финалите в Шлема.

Има теории, според които Надал играе много силно когато е на финал и е почти невъзможно да бъде победен, аз обаче не съм съгласен. Според мен причините Сьодерлинг, Бердих и Джокович да се провалят срещу Рафа са други.

1. Те не се притесняват да играят свободно когато става въпрос за четвърт или полуфинал, както в самия финал. Това според мен е първата причина. В мачовете си срещу Федерер, и тримата изоставаха в резултата. Това ги принуди да играят на върха на възможностите си, да бъдат максимално агресивни. Освен това те ясно знаят, че няма нищо срамно да загубиш от Федерер в турнир от Големия шлем. Когато обаче става въпрос за финал с Надал, положението е друго.

Тук вече залогът не е само да победиш испанеца, но и да спечелиш титлата. Сьодерлинг и Бердих нямат трофей от Шлема, Джокович има само един. С други думи и тримата мечтаят да спечелят подобен турнир и когато са на финал осъзнават, че всичките им сънища могат да станат реалност след само още една победа.

И тримата се притесняваха да играят толкова агресивно, защото този път ударите им може да не кацнат на линията. Точно този страх от грешки ги отдалечи много далеч от трофея, спечелен и в трите случая от Надал. Защото ако не играеш на върха на риска срещу Рафа нямаш никакъв шанс да го победиш.

2. И тримата бяха по-притеснени от форхенда на Федерер, в сравнение с този на Надал. Известно е, че Рафа предпочита повече да пласира по-точен удар, но да не рискува толкова, колкото Федерер (когато двамата играят агресивно). Това на практика означава, че всеки от тях тримата имаше повече шансове да попадне в продължително разиграване срещу Рафа, отколкото срещу Роджър.

Когато играеш срещу Федерер единственият начин да неотрализираш форхенда му е да го притискаш през цялото време, да не му позволяваш да атакува. Хуан Мартин Дел Потро го доказа във финала на US Open миналата година, примера му последваха Сьодерлинг, Бердих и Джокович този сезон. Когато обаче идваше двубоят с Надал, и тримата предпочетоха да играят "по умно" тактически, да не рискуват много с ударите си.

Да, по този начин се защитаваха от непредизвикани грешки, но в същото време позволиха на Рафа да вкара мача в неговия ритъм, да определя разиграванията и да пренасочва играта както той поиска. Какво трябваше да направят и тримата във финалите с Надал, за да го победят?

Просто е. Според мен трябваше да излязат с нагласата, че няма какво да загубят и да не мислят за трофея. Агресивната игра срещу Федерер, на ръба на риска, е единственият шанс да спре и Надал. Всичко друго срещу испанеца е грешно и не работи. При това доказано не работи.

Томас Минсингер