Осака за разсизма: Да мразиш така силно едва ли е лесен начин на живот

Бившата водачка в световната ранглиста Наоми Осака смята влиянието на топ атлетите в обществото за значително и няма намерение да се отказва от битката срещу расизма.

Двукратната шампионка от турнири за Големия шлем вече предизвика полемика в социалните мрежи, след като подкрепи изцяло протестите под надслов Black Lives Matter. Те започнаха след трагичната смърт на Джордж Флойд - невъоръжен тъмнокож мъж, който почина при задържане от полицията в Минеаполис на 25 май.

22-годишната Осака, чийто родители са от Япония и Хаити, е израснала и живее предимно в САЩ. Тя е категорична в интервю за Ройтерс, че няма намерение да се отказва и се надява да бъде част от промяната.

"Искам моят глас да се чува, защото вярвам в това движение и искам да използвам всяка платформа, за да помогна за промяната. Убийството на Джордж Флойд и цялата ситуация в Америка имат голямо влияние върху мен. Да бъдеш тих никога не е отговор на един проблем. Всеки трябва да има мнение по този въпрос и той е свободен да го изрази", каза тя.

Осака обясни, че вече е протестирала в Минеаполис и Лос Анджелис, където живее. Тя добавя, че промяната по отношение на расизма в Съединените щати е започнала още през 2016 година, когато тогавашният куотърбек на Сан Франциско 49ърс Колин Кепърник започна своя протест срещу расизма с полагане на коляно по време на химна. От този момент насетне обаче Кепърник е безработен.

Осака заяви: "Колин говори за това от 2016 насам. Нужна бе пандемия, икономическа криза и мъчително убийство на камера, всичко това по едно и също време, за да го чуят най-накрая хората. Не трябваше да става така. Ако в НФЛ наистина бяха загрижени за този проблем, те трябваше да положат коляно редом с Колин и да му върнат работата. Наистина са обидни думите на хората, че ние сме спортисти и трябва да си гледаме само спорта.

"Сигурно не бива да чета всички тролове в интернет, но ми е трудно да не го правя. Понякога хуморът е най-доброто оръжие срещу тези хора, но понякога те трябва да бъдат посочени и порицани за отношението им към расизма. Жал ме е за тях повече, отколкото за самата мен. Да мразиш така силно едва ли е лесен начин на живот".