Най-сладката титла на Надал



06-06-2011 14:17 | Станко Димов

Това, че Рафаел Надал спечели „Ролан Гарос” отдавна не е новина. Както и това, че Федерер не може да го победи на кортовете в Париж, въпреки огромното желание на феновете в столицата на любовта. Големият въпрос преди турнира бе свързан по-скоро с Новак Джокович и неговата победна серия, която продължи до полуфиналите. По ирония на съдбата шестата корона на Надал бе връчена лично от Роджър Федерер. Какво имам предвид – швейцарецът свърши „мръсната работа”, отстранявайки от турнира Ноле и постла шампионския килим току пред краката на Краля на клея, който трябваше просто да стъпи върху него и да вдигне трофея.


Дали Надал щеше да стане шампион ако играеше на финала срещу Джокович, никога няма да разберем, както отбеляза коментаторът на „Евроспорт”. Както няма да разберем дали Федерер щеше да вдигне единствената си титла от Париж, ако преди това Сьодерлинг не бе разчистил пътя му, сиреч - Рафа Надал. Това обаче в случая не е важно, защото историята помни победителите. Предполагам, че някои ще кажат, че едва ли не Надал не заслужава титлата, защото „отново изкара късмет при жребия”. Какъвто изкара и на US Open миналата година. Добре де, нека всеки с ръка на сърцето да каже виновен ли е испанецът, че трудните му съперници по пътя към титлата или не бяха във форма, или отпадаха преди двубоя с него? Според мен не е! Това е спортът и победите, както и загубите са част от него.


Да, може би Федерер бе „моралния” победител в Париж. Но неговата „морална” титла топли сърцата на феновете му точно толкова, колкото „моралната” победа на Левски във футболния шампионат на България. И двете нямат стойност.


Жалко за швейцареца наистина, игра прекрасно, дори перфектно на моменти и със сигурност щеше да спечели турнира, ако не се бе изправил срещу Надал. И тук не казвам, че испанецът бе с класи над швейцареца, не, просто му е хванал цаката и играе успешно срещу него, особено когато става въпрос за клей. Това го знаят и децата.


По ирония на съдбата именно тази  титла на Надал е може би най-сладката му на „Ролан Гарос”. Какво имам предвид? В навечерието на турнира Рафа бе загубил най-силното си оръжие – увереността. Четирите загуби от Новак Джокович, особено тези в Мадрид и Рим, сериозно разклатиха самочувствието му. Или казано с други думи – Ноле показа, при това няколко пъти, че Надал не е непобедим на любимия му клей. Испанецът сам призна през първата седмица в Париж, че вече не е толкова сигурен, толкова уверен, което се видя и с представянето му на корта. Рафа показа, че в този момент е уязвим


В крайна сметка испанецът вдигна нивото си в най-важния момент, а съдбата, или по-скоро Федерер, свършиха останалото. Рафа е печелил турнира без да загуби сет, при това не веднъж, но със сигурност в неделя е бил по-щастлив от всякога на „Ролан Гарос”. Все пак това е турнирът, който е „задължителен” за него и който до голяма степен определя представянето му до края на сезона. Един крах в Париж би имал доста солена цена за Надал, при това не става въпрос само за мястото му в ранглистата.

 

Крахът обаче не стана, а Рафа се нареди до легендата Бьорн Борг, който 5 години преди раждането на испанеца вдигна шестия си трофей от „Филип Шатрие”. На практика титлата за Надал му спаси сезона. Каквото и да се случи на Уимбълдън и US Open вече няма да има толкова голямо значение за семейство Надал. Испанецът „взе своето” и сега може да диша по-спокойно преди оставащите битки, дори и да загуби първото място в света.

 

СТАНКО ДИМОВ




Коментари
Други новини