Джокович: След две войни се научаваш да цениш живота

На 1 април световният номер 1 в тениса Новак Джокович спечели титлата на престижния тенис турнир от сериите "Мастърс" в Маями с награден фонд 4 828 050 долара. На финала Ноле победи своя приятел Анди Мъри с 6:1 7:6 за два часа и 17 минути и се изравни с Пийт Сампрас по брой спечелени титли от турнири "Мастърс" - 11.

Междувременно Джокович ще играе с №2 в света Рафаел Надал благотворителен мач на стадион "Сантяго Бернабеу". Мачът ще се проведе на 14 юли в рамките на празника за 110-годишния юбилеи на футболния клуб Реал Мадрид. Всички доходи от мача ще бъдат предадени в благотворителните фондове на Реал и Надал.

В Сърбия пък хората искат Ноле за президент на страната, сръбската телевизия разкри, че името Новак е най-често срещаното мъжко име през последните четири години в Сърбия и т.н. За да зарадва феновете, асът в тениса разказа за някои скрити неща от живота си.


* Най-голямата тайна на моя атакуващ стил се крие в стелките на маратонките ми (смее се).

* Как работя над сервиса? Няма никаква тайна: подават ми хиляди топки на тренировки, десет месеца труд и ето резултата.

* Великобритания ми предлагаше много възможности, имаше нужда от някой покрай Анди Мъри, който беше и си остава единственият класен играч в страната. В същото време обаче започнах да заработвам достатъчно, за да ходя на турнири заедно с треньора и им казах: "Аз съм сърбин и не искам да се променям само защото в друга страна има по-добри условия. Да, в Сърбия има много недооценени спортисти. Ако се бях съгласил да играя за Англия, щях да играя като за собствената си страна, но никога не бих се чувствал част от нея".

* Искам да направя кариера в музикалната индустрия. Разговарях с групата "Дюран Дюран" и планирахме серия концерти в Европа.

* Соколът е любимата ми птица, защото в известен смисъл отразява моя характер. Аз също играя агресивно и съм доста емоционален. Когато бях малък, дядо винаги се обръщаше към мен със "сокол, соколче".

* Най-добрият подарък, който съм получавал, са моите братя.

* Много се надявам моите братя да живеят по-добре от мен. Сега имам пари и мога да направя живота им по-лек, отколкото моя на тяхната възраст.

* Докато растях страната ми преживя две войни. Затова, ако се обърна назад и анализирам живота си, започвам да ценя повече някои неща. Разбира се, всички обичат своята страна и аз не мога да кажа, че обичам моята повече, отколкото вие вашата. Но в моя случай това е по-особена любов, защото моята страна не се развиваше като вашата. Наше задължение е да помагаме на пострадалите и на онези, които още страдат.

* Събуждах се нощем, гледах мама, която бе изплашена, и се молех да не ни се случи нищо лошо. Бяха ужасни времена. Два месеца ни бомбардираха всяка нощ и аз помня как цялото семейство тичахме от сграда в сграда в търсене на укритие.

* Отборът на Сърбия има нещо, което липсва у други отбори. Ние сме приятели не само на корта, но и в живота и това ни помага да победим.

* Тенис сезонът е много дълъг, но разписанието си е разписание и за събитие като Купа "Дейвис" винаги ще се намери енергия.

* Купа "Дейвис" е уникален турнир, който изисква повече психологическа сила от всеки индивидуален турнир. Честно казано, за мен най-важното е да спечеля Купа "Дейвис". Това е едно от най-крупните събития в спортния живот на Сърбия през последните 10 години. Аз и по-рано имах възможност да бъда част от него и се надявам, че и в бъдеще ще имам този шанс. Да играеш финал за Купа "Дейвис" у дома, както беше през 2010 г., е шанс, който се пада вероятно веднъж в живота.

*    Дали празнувахме?! Ха-ха-ха! Трябва да го изживеете! Само ще кажа,
че никой не празнува така, както братята сърби. Празникът продължава, докато сме живи. Родна и чужда музика, печена сланина, хора, духова музика.

* Имам проблеми с жегата. Повече нямам намерение да си рискувам здравето заради една победа. На Australian Open бях на ръба.

* Като по-млад си перях дрехите на ръка. Тогава броях всяко евро. Днес ползвам услугите на пералните, организирани на турнирите. Даваме нещата си и след два дни ги получаваме чисти. Там работят отлично - дрехите са винаги бели. Когато сам го правех, по дрехите личаха червени петна от настилката.

* Нашата пародия на клипа на Шакира с участието на Надал е моя гордост. Още не съм разговарял с Надал за неговото мнение. Според мен трябва да съм му харесал в ролята на Шакира. Стараех се да вдъхновя своя партньор, който стоеше на стола и свиреше на малка китара. Беше много забавно.

* С Ана Иванович се познаваме от 5 г. и заедно играхме на всевъзможни младежки турнири. Допада ми, защото Ана е най-приятната девойка в тениса.

* Понякога не играеш по най-добрия начин, но въпреки това трябва да откриеш начин да победиш. Или не ти се иска много-много да тренираш, но трябва да се вземеш в ръце и да излезеш на корта. Това е твоят живот, твоят избор, сам си го направил. Лично мен ме мотивира и възбужда стремежът да спечеля турнир от Големия шлем и да постигна още много високи цели. Докато отношението ми към тениса е такова, аз ще бъда професионален тенисист.

*  През пролетта имам алергична реакция към цветния прашец. Миналата година беше много силна и не помогнаха никакви препарати.

* В зала "Берси" в Париж всяка година излизам на корта в маскараден костюм, защото турнирът съвпада с празника Хелоуин. Измислих го преди 5 години и това шоу стана традиция.

* От живота в Сърбия помня много от онова, което не исках да запомня, и не желая никому да преживее онова, което преживя моето семейство. Например да гледаш как самолетът над главата ти хвърля бомби или да се събуждаш всяка вечер в продължение на два месеца и половина с чувството, че иде война.

Такива неща не искам да си спомням, но все пак те те правят по-силен. Започваш повече да цениш живота и разбираш, че няма нищо по-важно от здравето, семейството, приятелите. От друга страна, в условията на тази война хората се обединяват, стават по-близки и отзивчиви. Играехме по 4-5 часа тенис и по цели дни прекарвахме в тенис клуба, защото не можехме да сторим нищо по отношение на това, което се случваше.

Затова днес имаме такива играчи като Ана Иванович, Йелена Янкович, Янко Типсаревич, Ненад Зимонич, аз - всички минахме през онзи ад.

Често ни задават въпроса защо сме толкова много от такава малка и проблемна страна. Не мисля, че има някакво рационално обяснение. За разлика от отборните спортове тенисът в нашата страна не беше развиван и подкрепян от държавата в исторически план, така че ние сами трябваше да си прокараме пътя. Разбира се, голяма роля изигра случайността, че се изстреляхме в едно и също време, но според мен за това допринесе и нашата закалка.

* Прекарвам много време с момчетата от Сърбия и Хърватия, говорим един и същ език и това облекчава общуването ни. Но и с други момчета съм в добри отношения: Багдатис, Надал, Давиденко. Заедно ходим на вечеря, играем голф.

Въпреки това много играчи ще се съгласят с мен, че истински близки приятели в тура няма - там всички сме съперници и на корта винаги се стремим да се прецакаме един друг.

* След победата в Мелбърн излязохме от съблекалнята в два часа сутринта. Повече нищо не помня. Носех себе си, сака и купата. Предвид обстоятелствата съм се държал добре.

*  Вече се чувствам по-зрял играч, отколкото преди три години. Станах по-добър, по-силен, по-бърз, по-мотивиран психически. Знам как да реагирам в един или друг момент и зная какво е нужно, за да спечеля важни мачове.

* Колкото си по-дълго в тура, толкова повече помъдряваш. Започваш да разбираш какво си струва да правиш и какво - не. По-рано аз прахосвах много енергия за второстепенни неща.