Политическа игра или допинг?

Страстите в спорта и най-вече в леката атлетика, разгорели се през последните седмици на световната сцена, подсказват, че руският скандал, запален през есента, май тепърва ще има развитие.

Какво точно се случва - май още трябва да изчакаме, за да видим някакъв финал.
Ако досега имаше шансове руските атлети да бъдат помилвани и пуснати да участват на Игрите в Рио, то тези шансове с всеки ден намаляват все повече и парадоксално или не, но засега по-всичко изглежда, че тези Олимпийски игри ще минат без състезателите на Сборная.

Преди 2 месеца нещата стояха доста по-оптимистично, защото руснаците изпълняваха като послушни кученца каквото им каже ИААФ или УАДА. Тогава очакванията бяха, че през март Руската атлетическа федерация ще бъде възстановена като член на ИААФ и нещата ще се нормализират. Просто, защото нямаше причини да бъдат държани повече в тази ситуация.

От това, което виждахме и чувахме за не много добре спретнат допинг скандал с руските атлети, ставаше все по-ясно, че нещата са съшити с доста бели конци и УАДА и ИААФ, вероятно и (или) поръчителите, вече се чудеха как да се измъкнат от него и как тихо-мълком да опростят на руснаците допинг-греховете и да ги вкарат отново в световното семейство на спорта.

Само, че историята с мелдония (препаратът е милдронат) е бил предвиден – през есента дисквалификация, а после ще налеем масло в огъня с този милдронат. Но тук нещата изглеждат още по-неубедителни. Не се убедихме, че руснаците са най-грешните допингари, нито че този препарат е вкаран сред забранените случайно.

Ни най-малко не се считам за русофил, в която и да е сфера, но с тези действия „силите” или хората, която са спретнали този сценарий, с нищо не ни убеждават, че зад всичко това не се крият политически или някакви други цели.

С това едва ли ще бъде съсипан руският спорт, оттам и тяхната система и политика, и едва ли ще се стигне до някакви грандиозни постижения. Още по-малко пък с това ще се пречисти преливащият от допинг световен спорт.

Може би ще бъде намалена силата на най-голямата държава, поне на спортните полета, но нас обикновените фенове, това не ни касае много. Нито ще ни убедят, че руснаците са най-големите грешници, нито ще накарат тях или други спортни нации да се разкайват (или намалят), че техните вземат допинг.

Защото и в този скандал не се виждат принципи, а войната изглежда още по-скалъпена. Пък и в този скандал някъде се забрави за доста по-умопомрачителните допинг-бомби с атлетите на Турция и Индия. И какво стана след тях. Чист ли е спортът? Отговорът е ясен и той не е положителен. Тогава за какво подпукаха руснаците?

Най-елементарният отговор за обикновеният почитател е, че така се наместиха в атлетика други две големи световни сили – Великобритания и Франция. От руска страна чуваме обвинения, че американците стоят зад това. Може и така да е. Ние обикновените хора не знаем много неща по въпроса и едва ли скоро ще разберем. Затова със същото объркване приемаме и скандала с милдроната.

Много регионално е подбрана тази история с този препарат, което ни навежда на мисълта, че това си е едно замислено продължение. Оказа се, че с този препарат се лекуват хората в страните от бившия СССР и съответно с него се „зобат” и спортистите от този регион. Добре планирано и добро попадение. Е, няма значение, че ще изгорят някои етиопци. Но важното е, че този препарат е далеч от западните спортисти и те сега са извън полезрението на антидопинговите чиновници.

Още повече ни хвърля в „тъча” този скандал, защото производителите на милдронат са изумени, че този препарат е допинг. А още повече издъхват каквито и да било доводи, че той е вреден по някакъв начин и дава големи основания да смятаме, че това е само част от антируската битка, в случая на спортното поле. Изглежда с този препарат нещата не са много чисти, защото украинката Наталия Лупу, поредната хваната атлетка, изрази съмнение, че мелдоният оставя следи в организма повече отколкото се твърдеше досега - 48 часа. Повечето руски спортисти, хванати с този препарат, също се съмняват в това, защото според тях те не са го пили откакто е забранен - средата на ноември. Така, че със сигурност има нещо гнило.

Странно е и поведението на самите руски спортни шефове. Изказването на спортния министър Виталий Мутко – „няма трагедия, ако не участваме на Олимпийските игри, трагедия е когато умират хора”, по-скоро ни учудва, че това вече е някакво примиренчество и самите руснаци са се предали. Те дори поискаха от УАДА да покаже анализите за вредното въздействие на милдроната върху човешкия организъм и мотивите за неговата забрана. Това си е, като да чакаш „от умрял писмо”, но то само подсказва, че руснаците са се отказали от борбата да спасяват атлетите си и те да участват в Рио.

Или пък има много други неща, които спортната общественост не знае и не й се казва, или просто си е някакво споразумение. Само, че защо, каква е цената или договорката и има ли такава?
Много въпроси, на които едва ли ще получим отговори.

Само, че сегашната ситуация нещо много започва да подсказва, че май сме се върнали назад в развитието си, в случая в далечната 1980 година, когато се бойкотирахме политически, за да покажем мускули на не най-подходящото място.

Автор: Георги Делчев, BGathletic.com